Истинската история за носа на Пинокио [bg]

— А какво станало с него? — попита Бекстрьом. „Станало е от добре по-добре — помисли си той. — Четири милиарда на година. Бергман може да си завре старите пантофи от тюленова кожа отзад.“

— Принц Вилхелм бил творческа натура — каза Йегура. Той пишел книги, купища книги за какво ли не, от любовни стихотворения и текстове за песни, не на последно място и моряшки песни, до пътеписи. Освен това, той много се интересувал от правене на филми. Снимал филми по цял свят, най-вече в Швеция, разбира се, но има няколко филма от Африка, Азия и Централна Америка. През последните трийсет години от живота си той живял в имението си Стенхамар в Сьодерманланд. Починал през 1965 година и ако питаш мен, мисля, че е бил един много самотен човек, въпреки че е дружал с почти всички шведски интелектуалци, живели по негово време, с художници, писатели, музиканти. Като меценат и любител на изкуството, разбира се, но най-вече като техен колега. Той бил просто един от тях и в това отношение доста приличал на мнозина от роднините си от династията Бернадот. Най-известният от тях бил, разбира се, принц Еужен, художника, за когото сигурно си чувал.

— Чувал съм името — излъга Бекстрьом. — Но нека се върнем към принц Виле… онзи, който се оженил за рускинята с многото пари…

— Да, какво за него?

— Нямал ли е други жени, други деца? — попита Бекстрьом, на когото беше трудно да изостави онзи без съмнение много скъп ловен сервиз.

— Не — каза Иегура и поклати глава. — Към края на двайсетте той наистина среща нова жена, една французойка, но това е неофициална връзка и тя умира при трагични обстоятелства през 1952 година. Автомобилна катастрофа край Шернхув в Сьодерманланд, когато те били на път към неговия любим Стенхамар. Много трагична история. Принцът карал колата, а после така и не се възстановил.

— Вярвам го — каза Бекстрьом. — Бил е пийнал, разбира се.

— Попаднали в снежна буря — продължи Иегура, като прозвуча толкова тъжно, сякаш беше от семейството. — Принцът много внимавал с алкохола, ако това те притеснява — добави той.

— Мислех си за онзи ловен сервиз — настоя Бекстрьом.

„Другото съм го чувал преди“, помисли си той.

— Разбирам какво мислиш — каза Йегура. — Той определено е принадлежал на принц Вилхелм, така че в това отношение провенансът е съвсем ясен. За деветнайсет от двайсетте елемента, които адвокат Ериксон получил поръчка да продаде от името на тайния си клиент, може да се каже със сигурност или най-малкото с голяма вероятност, за да се изразя по-внимателно, че първоначално произхождат от Мария Павловна и че те са били част от покъщнината, която тя донесла със себе си в Швеция във връзка с нейния брак. Това били или подаръци за мъжа ѝ, или други предмети, нейни лични принадлежности, и те останали тук, когато тя се върнала в Русия. Доколкото проследих историята им, по всичко личи, че те са останали при принц Вилхелм, след като се разделили.