![Истинската история за носа на Пинокио [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/5/istinskata-istoriya-za-nosa-na-pinokio-bg-download.jpg)
Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
— Това са доста пари — заключи Бекстрьом.
— Вярно е — съгласи се Йегура. — Но за последния предмет в колекцията ще кажа, че той е напълно безинтересен.
— Що за предмет е той? — попита Бекстрьом. „Двайсетият предмет в колекцията.“
— Тъкмо си мислех да обсъдим този въпрос, но преди това… ако ме извини моят брат… ще използвам възможността да посетя заведението и да измия ръцете си, докато чакаме заслужения си десерт — каза Йегура и махна с дългите си, тънки пръсти. — Докато на спокойствие му се наслаждаваме, мисля най-накрая да преминем към основната причина, поради която исках да се видя с моя брат.
„Крайно време беше — заключи Бекстрьом и кимна. — Време за наистина големия кафяв плик.“
Йегура, изглежда, държи на личната си хигиена — помисли си Бекстрьом, когато домакинът му се върна десет минути по-късно. Едно рутинно източване на водата обикновено отнема най-много минута. Всичко, което се изискваше, беше да се оправи налягането и той лично уреждаше тази подробност всяка сутрин и всяка вечер, независимо дали беше необходимо или не. За щастие, той не беше останал на сухо, тъй като междувременно му донесоха един голям коняк, докато чакаше. Освен това Йегура беше взел чантата със себе си, когато тръгна към тоалетната, така че да надзърта в нея, за убиване на времето, беше изключено.
— Предполагам, че знаеш историята за носа на Пинокио, Бекстрьом — каза Йегура. — Приказката за малката кукла от дърво, чийто нос започвал да расте веднага щом излъжел.
— Да, въпреки че това никога не се случва по време на работа — каза Бекстрьом. — Ако носовете на тези от моята работа започваха да растат в момента, в който излъжеха, аз също нямаше да съм необходим там. И това се отнася за всички, за сведение. Бандитите, така наречените жертви на престъпления и моите така наречени колеги. Всички лъжат през цялото време, за всичко, което им дойде наум. Без носовете им да помръднат и с милиметър дори — заключи Бекстрьом и кимна угрижено.
— Толкова ли е зле положението? — каза Йегура и се усмихна мило.
— По-лошо дори, ако питаш мен — отвърна Бекстрьом, който започваше да се възмущава от всички лъжи и измами, лукавство и лицемерие, които обграждаха един честен човек, който просто се опитваше да върши работата си.
— Приказката за Пинокио — продължи Йегура, който по-скоро звучеше, сякаш мислеше на глас. — Пинокио означава „борово око“, знаеше ли това, Бекстрьом? Италианската приказка за бедния майстор на кукли Джепето, който издялал една кукла от пиниево дърво, представляваща малко момче на име Пинокио, и как куклата внезапно оживява и как носът на Пинокио растял всеки път, когато той излъжел. И чак когато спира да лъже се превръща в истинско момче. Тази приказка ние всички сме я слушали, когато сме били деца.
— Така е — съгласи се Бекстрьом. — Вярно е това, което казваш, и в моята работа би било безспорно много полезно. Но за съжаление никога не съм ѝ вярвал. „Дори когато тичах по къси панталони“, допълни наум той.
— Авторът на приказката за Пинокио е италианец. Карло Лоренцини. Той бил писател, журналист и политик от средната класа, живял във Флоренция, и когато написал тази история, я публикувал под псевдонима Карло Колоди. Първите глави излезли като сериал в един вестник, публикували ги през 1881 година и последната глава в историята за Пинокио, в която той спира да лъже и се превръща в истинско момче, била издадена през 1883 година. Всичко около четирийсет глави за съдбата и приключенията на Пинокио. Самият Колоди умира през 1890 година. Историята за Пинокио много скоро е преведена на…
— Всичко това го знам — прекъсна го Бекстрьом. „Ето, пак: говори, и говори, и говори.“
— Да…
— Знам всички тези неща — увери го Бекстрьом. „Как може човек да спре този досадник?“, питаше се той.
— Само че истинската история за носа на Пинокио не си я чувал — каза Йегура, като същевременно сниши глас и се наведе напред.
— Истинската история? — „Тоя да не би да е пиян“, помисли си Бекстрьом. Въпреки че само се лигавеше с червеното си вино цяла вечер.
— Истинската история за носа на Пинокио — повтори Йегура. — За онзи път, когато носът на Пинокио за малко да промени цялата история на човечеството. Тази не си я чувал, нали?
„Какви, по дяволите, ми ги плещи този. Истинската история за носа на Пинокио?“
80
— Истинската история за носа на Пинокио, тази, която едва не промени цялата история на човечеството, ако беше приключила по различен начин от този, по който всъщност е приключила, нея не си я чувал — каза Йегура, докато въртеше чашата си с портвайн между дългите си, тънки пръсти. — Сега обаче ще ти я разкажа и предполагам, разбира се, че това, което ще ти кажа, ще си остане между теб и мен.