Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
— Разкажи ми — помоли Бекстрьом.
79
Според Йегура ловният сервиз бил истинска злочестина, когато бил продаден на търг малко над сто години, след като излязъл от порцелановата фабрика в Санкт Петербург. Като нов със сигурност би имал цена от повече от десет милиона шведски крони. Ненадминато занаятчийско произведение за времето си и с такъв провенанс. Подарък от руска велика княгиня на шведски принц. Династията Романови и династията Бернадот в една и съща чиния.
Но не и когато го продадоха, понеже тогава всичко, което беше останало от него, напомняше тъжни останки от някогашния ловен сервиз за морска употреба от 148 части.
— Определено не лош подарък дори за един млад принц, който току-що е бил назначен за лейтенант в Шведския кралски флот и командващ торпедния кораб „Кастор“ — каза Йегура, който очевидно имаше усет и за романтичните подробности.
— Но сега от него бяха останали само 39 части — продължи той. — Коя нащърбена, коя напукана. Супени чинии, продълговати канички за сос и малки чинийки във възхитителна комбинация. Не изглеждаше да е имало някаква система в това чупене на порцелан, което вероятно са предприели. Така че това е една много тъжна история — заключи Йегура и въздъхна толкова дълбоко, сякаш говореше за неотдавна заминал си скъп близък.
— Дали не го е взел със себе си на борда? На онзи торпедоносец, с който е плавал. Вероятно го е настигнала буря или нещо подобно, искам да кажа — предположи Бекстрьом, който в този момент беше склонен да приеме всяко предположение, което би помогнало да се поставят парчетата на мястото им. — И изцяло притежание на шведския кралски двор.
— При цялото ми уважение, много ми е трудно да го повярвам. Първо, едва ли са имали място за него и второ, Вилхелм силно се е интересувал от изкуство. Освен това той е бил много здравомислещ и предпазлив човек, когато става въпрос за неща като това. Така че тази мисъл едва ли някога го е спохождала.
— Разбрах — отвърна Бекстрьом. — Заради състоянието, в което е бил сервизът, той не е представлявал никакъв интерес за теб, така ли?
— Не, наистина не. Не и за малко над половин милион, във всеки случай — каза Йегура. — Така че той без съмнение е отишъл при някои от всички онези руски олигарси, които не се интересуват от такива подробности като цената на разните предмети.
— Ти обаче купи иконата, нали?
— Да — отвърна Йегура. — Което беше много неочаквано, когато Ериксон се появи и показа нейни снимки две седмици по-късно. Когато го попитах до кого се е допитал, за да му оцени произведението, естествено, вече почти се досещах за отговора.
— Но ако си мислил, че тя не принадлежи към нещата, които Виле е получил от рускинята, не разбирам добре защо все пак си я купил?
— Както скъпият ми брат със сигурност знае, аз живея от търгуване с изкуство — каза Йегура с примирителна усмивка. — Освен това имах заинтересован купувач. Стар мой приятел, който прояви интерес към тази картина. Толкова заинтересован беше, че той се обади на мен, а не обратното. Той все още обмисля този въпрос, въпреки че едва ли парите го възпират, така че тя все още се намира сред моите наличности. Това, в случай че ти проявиш интерес, Бекстрьом. И тъй като си приятел, можеш да я получиш на съвсем приятелска цена. Какво ще кажеш за един малък десерт впрочем? Тортата от целувки на Оскар И. Може би ще мога също така да те изкуша с хубав портвайн с десерта?
— Конякът би бил достатъчен — каза Бекстрьом. „За кого ме взема той? Само вещиците пият портвайн. И такива полувещици като Йегура“, помисли си той.
— Знаеше ли, между другото, че Оскар II, човекът, на когото кръстили тортата от целувки, е дядото по бащина линия на принц Вилхелм? Също така той е бил този, който се е свързал с руския цар, Николай II, и му предложил неговият внук да се ожени за Мария Павловна. Като начин да се заздрави връзката между двамата отколешни врагове Швеция и Русия. За да прекъснем най-накрая нашите лоши исторически традиции. Ние живеем в малък свят, приятелю. Много малък свят.
„Това какво общо има с моята торта от целувки? — помисли си Бекстрьом, който само изръмжа в знак на съгласие. — Йегура има уникалното умение да говори за всички неща на света, които нямат нищо общо с темата на разговора.“
— Тази колекция, за която говорим, колко струва тя? Имам предвид общата стойност? — попита Бекстрьом, който държеше на съществените неща.
— Петнайсет икони, два комплекта от сребърни прибори, запалката за пури, сервизът, общо деветнайсет предмета, а след като се продадат и останалите картини, ще се получат някъде около малко над четири милиона — каза Йегура.