![Градината на Рама [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/8/2/gradinata-na-rama-bg-download.jpg)
Градината на Рама [bg]
- Автор: Ли Джентри, Кларк Артур Чарльз
- Серия: Рама (bg) #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 954-17-00
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Градината на Рама [bg]». Краткое содержание книги:
— Никол дьо Жарден — продължи Кенджи с леко приглушен глас — е родена на шести януари, 2164. Следователно, ако филмът, който гледахме този следобед, действително е заснет преди четири години, по това време тя би трябвало да е на седемдесет и седем. На всички ни е известно, че доктор дьо Жарден е била в изключителна физическа форма, която е поддържала с редовни упражнения; но ако жената, която видяхме този следобед, е на седемдесет и седем години, тогава извънземните, които са построили РАМА, трябва да са открили също така и изворът на младостта.
Макар че вече беше късна нощ и Кенджи беше много изморен, той не можеше да заспи. Събитията от деня отново и отново нахлуваха в мислите му и го възбуждаха. До него на малкото двойно легло Най Буатонг ясно усещаше, че съпругът й е буден.
— Ти си абсолютно сигурен, че видяхме истинската Никол Дьо Жарден, нали, скъпи? — запита тихо Най, след като Кенджи се беше преобърнал за пореден път.
— Да. Но Макмилън не е. Именно той изиска от мен да намекна за възможността да бъде съвършено копие. Мисли си, че всичко във филма е фалшификат…
— След нашия разговор този следобед — продължи Най в настъпилата кратка пауза — аз си припомних всички клюки за Никол и крал Хенри отпреди седем години. Срещаха се из повечето списания за изтъкнати личности. Но съм забравила нещо. Как беше установено със сигурност, че Хенри е баща на Женевиев? Не беше ли умрял вече кралят? И не държи ли кралското семейство на Англия своята геномна информация в тайна?
— Лопец използвал геноми, принадлежащи на родители и роднини на хора, които чрез брак са влезли в кралското семейство. После, използвайки открития от самия него корелационен метод за обработка на данните, Лопец установил, че за Хенри, който през 2184 по време на Олимпийските игри все още бил Уелски принц, вероятността да бъде баща на бебето на Никол е три пъти по-голяма от тази за всеки друг, присъствувал в Лос Анжелис по това време. След като Дарен Хигинс на смъртното си легло призна, че по време на Олимпийските игри Хенри и Никол са прекарали заедно една нощ, кралското семейство разреши достъпа на специалист по генетика до своя генетичен фонд. Експертът заключи, че без всякакво съмнение, Хенри е баща на Женевиев.
— Изумителна жена — рече Най.
— Наистина — отвърна Кенджи. — Но какво те накара да го обсъждаш точно сега?
— Като жена аз се възхищавам от нея, че е опазила тайната си и е отгледала сама своята принцеса.
8.
Епонин откри Кимбърли в ъгъла на задименото помещение и седна до нея. Прие цигарата, която й предложи нейната приятелка, запали я и всмукна дълбоко.
— О-о-о, каква наслада — промълви тихо Епонин, като издуха дима на малки кръгчета и го наблюдаваше как се издига бавно към вентилатора.
— Щом толкова обичаш тютюна и никотина — прошепна до нея Кимбърли, — сигурна съм, че направо ще се влюбиш в кокомо. — Младата американка дръпна от своята цигара. — Знам, че не ми вярваш, Епонин, но всъщност е по-хубаво от секса.
— Не е за мен, mon amie. — Гласът на Епонин звучеше топло и приятелски. — Имам си достатъчно недостатъци. А и никога, никога не бих могла да контролирам нещо, което е наистина по-хубаво от секса.
Кимбърли Хендерсън се разсмя от сърце, дългите й руси къдрици се залюляха по раменете й. Тя беше на двадесет и четири, с година по-млада от френската си приятелка. Двете седяха в салона за пушене, който беше свързан с женския душ. Помещението беше миниатюрно, квадратно, с дължина на стената не повече от четири метра. В него постоянно пребиваваха — седнали или на крака — над десетина жени, до една с цигари в ръце.
— Това помещение ми напомня за задната стаичка на „Евъргрийн“ на Уили, заведението в близост до Денвър — каза Кимбърли. — Докато стотина или повече каубои дръвници танцуваха и пиеха в големия бар, осем или десет от нас се оттегляха в светата „кантора“ на Уили, той я наричаше така, и се надрусваха с кокомо.
Епонин гледаше втренчено Кимбърли през задимения въздух.
— Поне в този салон мъжете ни оставяха на мира. Те са абсолютно невъзможни, по-лоши дори от приятелчетата в изолационното село в Бурже. Тези идиоти май по цял ден мислят само за секс.
— Разбираемо е — отвърна Кимбърли в нов пристъп на смях. — За първи път от много години тях не ги наблюдават. Когато хората на Тошио повредиха всичките скрити монитори, мъжете се оказаха неочаквано без надзор — тя погледна Епонин. — Но това си има своите тъжни страни. Днес станаха още две изнасилвания, едното беше точно край зоната за спорт на смесеното училище.