Златният бряг [bg]

Струваше ми се, че Сюзън не схваща идеята ми.

— Джордж невинаги е на разположение — отговорих аз. — Вероятно можеш да вземеш телефона на семейство Белароса, Сюзън. Сигурен съм, че един ден все ще се намери за какво да им се обадиш.

— Едва ли. Аз просто отивам там и си тръгвам, когато поискам. Ако трябва да оставя някакво съобщение, оставям го на Антъни, Вини или Ли.

— Кои, ако смея да попитам, са Антъни, Вини и Ли?

— Ти си виждал Антъни, вратаря. Вини е другият вратар. И двамата живеят във вратарската къщичка. Ли е приятелката на Антъни. Тя също живее във вратарската къщичка. Там има три спални.

— Ли е жена. Разбирам. А какво прави горкият Вини без приятелка?

— Вини си има приятелка, Делия, която идва от време на време.

Мисълта, че местоположението на „Грейс Лейн“ ставаше известно на хора, произхождащи от Бруклин, бе малко обезпокоителна. Вече почти се бях примирил, че ще трябва да търпя присъствието на доновете на мафията и равните им с техните черни лимузини, но разни убийци, проститутки на гангстери и друга такава паплач — това беше нещо различно.

— Не ми харесва идеята за един bordelloo72 в края на улицата — казах аз.

— О, Джон. Наистина. Какво очакваш да направят Антъни и Вини? Когато е охрана, човек се чувства самотен. Дванайсет часа дежурство, дванайсет часа почивка, седем дни в седмицата. Редуват се. Ли се грижи за къщата.

— Интересно.

А още по-интересно бе, помислих си, че лейди Станхоуп, изглежда, намира тези герои на Деймън Раниън73 simpatico74. Но аз, тесногръдият Джон Сатър, принадлежащ към едрата буржоазия, не бях толкова толерантен.

— Вероятно трябва да запознаем Антъни, Вини, Ли и Делия със Семейство Алърд — предложих аз, — за да си разменят някои професионални съвети по въпросите на вратарството.

Като не получих никакъв отговор, се върнах на главната си мисъл и казах:

— Но наистина, Сюзън, в някоя тъмна, бурна нощ може би ще е по-лесно да се обадиш по телефона, отколкото да отидеш във вратарската къщичка и да прекъснеш нещо.

— Виж какво, Джон, ако ти трябва телефонния номер, поискай им го. Какво казаха семейство Петерсън?

— Бяха много разстроени, че не успяха да те видят.

Въпросът с телефонния номер сега беше в моята градина, където щеше и да остане. Разбирате ли сега какво имам предвид, когато говоря за неразумността на Сюзън? Вероятно „инат“ е по-точната дума. Това е от червената коса. Наистина е от нея.