Златният бряг [bg]

Също така Джордж, винаги в ролята си на верен прислужник, понякога ме пресрещаше по пътя ми към къщи и ми казваше нещо от рода на:

— Мисис Сатър не се е прибирала цял ден, иначе щях да я попитам дали… — и следваше някакъв глупав въпрос. Джордж не е деликатен, макар да си мисли, че е. Очевидно не одобряваше каквито и да било взаимоотношения със семейство Белароса. Джордж е по-величествен и от краля, по-благочестив, и от епископа и по-голям сноб от който и да е Астор или Вандербилт, който някога съм срещал. Много от старите прислужници са такива и се опитват да накарат по-младите си господари и господарки да се държат като бащите и майките си, които са били, разбира се, образци на достойнството, хора на изтънчените маниери и т.н. Прислужниците имат много селективна памет.

Важното в случая е, че Джордж не беше доволен от нас, и знаех, че в края на краищата, когато получи няколко резки отговора, той ще подшушне нещо на старите си приятели от другите имения и клюката ще започне да се изкачва нагоре по социалната стълбица. Ако нещо се стовареше върху мен, щях да кажа на Джордж как е успял да си запази службата и къщата през всичките тези години. Не, нямаше да му кажа. Аз харесвах Джордж. И той ни харесваше със Сюзън. Но си беше клюкар.

Що се отнася до Етел, не можех да разбера какво й е мнението за семейство Белароса или за нашите отношения с тях. Тя изглеждаше незаинтересована, почти безразлична, като никога. Подозирах, че това се дължеше на факта, че не успяваше да вмести семейство Белароса в теорията си за класова борба. Социалистическата доктрина, изглежда, няма ясно становище по въпроса за престъпниците, а Етел черпи повечето от възгледите си от радикалите на XIX в., които са вярвали, че потисническата капиталистическа система е създала престъпленията и престъпниците. Белароса беше по-скоро жертва на свободната инициатива, отколкото неин плодоползвател. Ако въобще има нещо, за което с Етел да сме на едно мнение, то вероятно е наблюдението на Марк Твен, че „няма определена чисто американска престъпна класа освен Конгреса“.

Както и да е. Случи са така, че един ден, когато бях в кантората в града, ми се наложи да се свържа със Сюзън, за да я попитам дали може да дойде в Манхатън да вечеряме заедно с двама извънградски клиенти, мистър и мисис Петерсън, които се бяха отбили в кантората ми неочаквано и които бяха стари приятели на родителите й. Обадих се вкъщи и оставих две съобщения на телефонния секретар на Сюзън, след това, тъй като наближаваше часът за срещата ми със семейство Петерсън, позвъних във вратарската къщичка и говорих с Етел. Тя ме осведоми, че мисис Сатър тръгнала със Занзибар към Алхамбра сутринта и още не се била върнала, доколкото Етел знаела. И тъй, какво бихте направили вие, ако жената на вратаря ви информира, че съпругата ви е заминала с жребеца в съседното имение? Човек трябва, разбира се, да изпрати някой прислужник да открие съпругата му и точно това предложи Етел, т.е. да изпрати Джордж в съседното имение. Или, посъветва ми тя, да се обадя в Алхамбра да видя дали мисис Сатър действително е там. Казах, че не е важно, макар че сигурно е било, щом като се обаждах във вратарската къщичка.