Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
Във всеки случай, що се отнася до телефонния номер на семейство Белароса, той всъщност не ми трябваше, освен в онези редки случаи, когато ми се налагаше да се свържа със Сюзън, която, изглежда, бе станала част от кралския двор на Алхамбра. Но фактът, че Белароса не се обади, не ми писа, не ми прати каквото и да било съобщение, нито ми разкри телефонния си номер, затвърди убеждението ми, че между нас нямаше никакви отношения на адвокат — клиент, било то скрити или загатнати. И реших, че следващия път, като ми се обади, ще му заявя това категорично. За нещастие съдбата, която винаги е била благосклонна към мен в миналото, ми се беше разсърдила за нещо и отново се намеси, за да ме тласне в смъртоносната прегръдка на Белароса.
Имах много работа, особено в кантората си в Манхатън. Ежедневната ми практика е толкова свързана с пари, колкото и със закони. Или, за да бъда по-точен, клиентите ми искат да знаят как по законен път да запазят парите си, за да не попадат в ръцете на държавата. Този енергичен двубой между данъкоплатеца и Службата по вътрешните приходи се води още от момента, в който Конгресът е приел поправката към конституцията за данък общ доход през 1913 г. През последните години благодарение на хора като мен данъкоплатецът действително спечели няколко рунда.
Като резултат от тази продължителна борба се създаде една огромна и процъфтяваща данъчна индустрия, в която аз и моята фирма сме важни играчи. По-голямата част от клиентите ми са хора, или наследниците на такива хора, на които е бил нанесен тежък удар през 1929 г., а тези, които са успели да се възстановят, са се изправили пред данъка общ доход, който достигнал до 90% през 50-те години. Много от тези хора, с жизнен опит във всяко друго отношение, са се оказали неподготвени за яростната атака върху преразпределението на приходите, дошла от Вашингтон. Някои от тях в идиотска проява на чувство за вина и алтруизъм дори сметнали това за справедливо, подобно дядото на Сюзън, който бил готов да даде половината от парите си на американския народ. Но когато трябвало да бъде повече от половината, на някои от тези милионери с обществено прогресивни възгледи започнал да ги стяга чепикът. Също така станало ясно, че съвсем малка част от доларите, получени чрез данъчно облагане, достигали до народа, а и тези, които все пак достигали до него, попадали в ръцете на неподходящи хора, за неподходящи цели.
И така, в една по-малко изтънчена епоха дори тези от клиентите ми, който са знаели как да правят пари в най-лошите времена, не знаеха как да ги запазят от правителството в най-добрите времена. Но те са се ориентирали в обстановката и не искат това да им се случи отново, защото това е една епоха на алчност и търсене на №1. И чрез един процес на социален дарвинизъм ние всички сме се превърнали в приспособени видове, които надушват опасността от нов данъчен закон, замислян в Капитолия75 по целия път до Уолстрийт.
Тези хора, моите клиенти, ме наемат, за да са сигурни, че няма да отидат в затвора; ако те или финансовите им плановици измислят някой хитър начин да се отърват от даден данък. Всичко това е законно, разбира се, иначе нямаше да се занимавам с него. Девизът тук е следният: Да се отбягват данъците, е незаконно; да се избягват данъците, е законно. И, бих допълнил, гражданско право и морален дълг.
Така например, когато новият данъчен закон помете стария „Клифърд Тръст“ за деца, някакъв умен тип като мен (щеше ми се да съм аз) измислил нещо, наречено псевдо-„Клифърд Тръст“, който вършел същата дейност по прехвърляне на освободени, от данък пари на малките наследници, и е така хитро измислен й сложен, че Службата по вътрешните приходи все още се опитва да намери начин да затвори вратичката. Това е игра, може би дори война. Аз я играя добре и освен това играя чисто и честно. Мога да си го позволя; аз съм по-умен от противника и ако някой в СВП беше толкова умен, колкото съм аз, щеше да работи за мен.
Във всеки случай, макар че играя честно, понякога свършвам в данъчния съд с някой клиент, за да изгладим някои разногласия. Но никой от клиентите ми никога не е бивал обвиняван в углавно престъпление за данъчни измами, освен ако не ме е излъгал за нещо или не е скрил някой факт. Опитвам се да накарам клиентите си да са толкова честни, колкото съм и аз. Когато мамиш на карти, в живота, или при данъците, се лишаваш от благородството и сладостта на победата и в крайна сметка се лишаваш от най-прекрасното удоволствие в живота: да победиш другия справедливо и честно. На това ме учеха в училище.
75
Зданието на Конгреса в САЩ. — Б.пр.