Златният бряг [bg]

Сигурно е много трудно да се управлява една огромна престъпна империя, особено ако императорът не може да говори свободно по телефона или по същите причини не може да изпраща подробни инструкции по телекса или факса. Личните контакти, разговорите на живо, ръкостисканията, гримасите на лицето и жестовете с ръка са единственият начин да се управлява някоя нелегална организация, била тя политическа или престъпна. Спомних си, че по общо мнение мафията бе започнала като нелегална съпротивителна организация по време на някаква чужда окупация на Сицилия. Положително можеше да се вярва на това и то обясняваше защо те бяха такъв дългогодишен хит в Америка. Но може би законите им бяха малко поостарели за края на второто хилядолетия. Може би.

Сюзън ми каза една вечер:

— Видях най-странното нещо при съседите.

— Какво?

— Видях един човек да целува ръката на Франк.

— Защо ти се е сторило странно? Младшите ми съдружници ми целуват ръка всяка сутрин.

— Дръж се сериозно, моля те. Ще ти кажа още нещо. Всеки, който влезе в тази къща, бива отвеждан в гардероба и претърсван. Чувам оня специфичен звук, който детекторът за метал издава, докато работи.

— Теб претърсват ли те?

— Разбира се, че не. — После попита: — Защо е такъв параноик?

— Не е параноик. Наистина се мъчат да го убият. Защо не се опиташ да разбереш това?

— Мисля, че го разбирам. Но просто това изглежда толкова странно… искам да кажа, точно до вратата ни.

— Мистър Манкузо говори ли вече с теб?

— Не. Дали ще иска?

— Вероятно.

Но освен в този кратък разговор почти не споменахме Франк, както казах. Що се отнася до Анна, Сюзън ме информираше по-редовно. Каза ми, че Анна не язди коне, не играе тенис, не плава с яхта и въобще не се занимава с никакъв спорт. Това не ме изненада. Сюзън се опитала да накара Анна да се качи на Янки, но тя не искала дори да приближи до пръхтящото животно. Според Сюзън Анна я наблюдавала и й задавала въпроси за това, какво върши. Сюзън я насърчила да си вземе триножник и бои и предложила да й дава уроци по рисуване, но Анна имала точно толкова желание да рисува, колкото и да язди или въобще да опита нещо ново. Макар Сюзън да изглеждаше доста привързана към тази жена, имах чувството, че малко я дразни плахостта на Анна.

— Смисълът на живота й е в готвенето, чистенето, секса и грижата за децата — информирах Сюзън. — Така че не я тормози.

— Но аз имам чувството, че съпругът й би искал тя да развие някои нови умения.

Същото би искал и твоят съпруг, Сюзън. Като например готвене и поддържане на домакинство. Всъщност, бих предпочел да прекарам живота си в компанията на една Сюзън, отколкото на една Анна, макар че ако можех да комбинирам най-добрите качества на двете жени, щях да имам идеалната съпруга. Но тогава нямаше да има от какво да се оплаквам.