Златният бряг [bg]

Освен това Сюзън донесе вкъщи доматен разсад и семе на zucchini, с които допълни зеленчуковата си градина от radicchio, босилек, зелен пипер и патладжан. Тя не беше ми споменала за това, но аз видях новите растения един ден, когато бях излязъл да се разхождам. Освен това сега на всички зеленчуци имаше бележки кое какво е, които бяха сложени правилно, предполагам, така че сега знаехме какво да очакваме (извинете играта на думи). Очевидно беше също, че Сюзън е получила някой и друг урок по градинарство от някой вещ в тази област, защото всички растения изглеждаха добре и вероятно до края на май можехме да имаме отлична реколта. Феодалното имение Станхоуп Хол сега щеше да мине на самозадоволяване, поне що се отнася до някои зеленчуци, и всичките му обитатели — и четиримата, ако броите семейство Алърд, — ще бъдат избавени от опустошенията на скорбута и кокошата слепота.

Засега, да си призная, промените в живота ми, които настъпиха като резултат от културния контакт със съседното феодално имение, за да продължа метафората, бяха за добро. Сблъсъкът на културите не беше се осъществил по някакъв драстичен начин, но за това имаше време.

Не се съмнявах, че бях установил лични взаимоотношения с Франк Белароса, не бях сигурен за природата на тези взаимоотношения; или, дори и да знаех, не издавах на никого, включително и на себе си, каква е. Но каквато и да беше, изглежда, изчакваше, защото до края на този месец не получих никаква вест от него, било то пряко или косвено.

А що се отнася до бизнес отношенията ми с него, гледах на целия онзи епизод в библиотеката му като на някаква лудост. Той положително е съжалил, че ми се е доверил, и вероятно затова не ми се обаждаше. Искам да кажа, че той със сигурност не мисли, че ме е ангажирал за свой адвокат. Нали така?

В последната сряда на май Сюзън ходи на събиране на дружеството „Белведер“ в старото крайбрежно имение Фокс Пойнт в края на „Грейс Лейн“. Тя ми спомена за това след събитието и когато я попитах дали е поканила Анна Белароса, тя каза, че не е и не ми даде никакви обяснения.

Знаех, че тези взаимоотношения със семейство Белароса щяха да бъдат проблем, и се опитах да кажа това на Сюзън. Но Сюзън не е от хората, които мислят предварително. Всеки, предполагам, има приятели, съседи или роднини, с които би предпочел да не се показва на публично място. Но това чувство до голяма степен е субективно; най-тъпият ви братовчед например може да се превърне в сензация на коктейла, който давате. Но при семейство Белароса не ставаше въпрос за моето схващане или за моята интерпретация на това как ги приемат в обществото; просто подобно беше мнението на всички. Да, можехме да минем през вратите на „Крийк“ или „Сиуанака“ и щяха да ни отведат до една маса и дори да ни обслужат. Веднъж.

Така че, ако семействата Сатър и Белароса действително мислеха да вечерят заедно някъде навън, най-благоразумно щеше да бъде да избера някой ресторант извън този район. (Но дори и в това се криеха много опасности, както бях се убедил от личен опит преди около година, когато вечерях в един ресторант на Южното крайбрежие с една клиентка — млада и красива жена, която имаше навика да докосва ръката ми, когато искаше да наблегне на нещо — и вътре влязоха проклетите семейство Дюпо. Но това е друга история.)