Златният бряг [bg]

Във всеки случай смятам, че четиримата бихме могли да отидем в Манхатън, ако трябва да вечеряме заедно. Предполага се, че в нюйоркското сити винаги можеш да останеш анонимен, но при мен като че ли все така се случва, че се натъквам на някой познат.

Освен това, изглежда, има някаква странна връзка между доновете на мафията, които вечерят навън, и доновете на мафията, които биват убити, като при това изпръскват с кръв невинните хора около себе си и всякакви такива неща. Това може да изглежда малко параноистично, но то се случва достатъчно често, за да бъде реална възможност, а и аз да го имам като едно наум; така че, ако отивах да вечерям някъде навън с дона, сериозно щях да се замисля дали да не си облека някой стар костюм.

Вярвам на Белароса, като ми казва, че мафията все още поддържа висок професионален стандарт на убиване и че всъщност единствената неприятност, която тези традиционни вечерни убийства причиняват на невинните хора, е обикновено някое стомашно разстройство. И разбира се, вечерята или това, което е останало от нея, винаги е за сметка на заведението, както за зрителите, така и за участниците в пречукването. Убийството, естествено, трябва да се извърши вътре в ресторанта, за да се добие право на гратис вечеря; а не отвън пред вратата, както се случи неотдавна пред едно от най-добрите заведения за бифтеци в Ню Йорк. Това, че си чул изстрели отвън, няма да те откачи да си платиш сметката, освен ако не припаднеш. В малко по-сериозен тон, наистина се случва невинни граждани да стават жертва в престрелките, а преди няколко години имаше един нещастен случай на сбъркана самоличност, когато двама жители на предградията бяха застреляни по погрешка в един ресторант в Литъл Итъли пред жените си.