Златният бряг [bg]

— Възнамерявах да си построя къща — казах аз на мистър Новак. — Законът, може би сте чували, позволява да изтекат 24 месеца, преди да се реализира капиталът, в случай че строиш, а не купуваш.

— И къщата на „Бери Лейн“ — отвърна мистър Новак, — която сте купили и все още притежавате, не е била построена от вас. Тя поначало си е била там, според моите проучвания.

— Да. Имах предварителен договор за един парцел, където възнамерявах да си построя къща, но продавачът не изпълни задълженията си в последния момент. Заведох дело срещу него, но уредихме въпроса. Има съдебни протоколи, които ще потвърдят това. Както виждате, мистър Новак, намерението ми да си построя къща бе осуетено. Времето не спираше и аз знаех, че няма да успея да намеря друг парцел и да започна строеж, за да спазя безсмислените данъчни разпоредби на правителството, които смятам за посегателство върху правата ми на свободен гражданин да вземам икономическите си решения в зависимост от собствените си нужди, а не от тези на правителството. И тъй, мистър Новак, след като ми попречиха да изпълня намерението си да строя, бързо купих вече построена къща — тази на „Бери Лейн“, която е твърде прилична, и ако се случи да минавате през Ийст Хамптън, отбийте се да я видите. — След това добавих: — Да се избягват данъците, е законно; да се отбягват данъците, е незаконно. Аз ги избегнах. Благодаря, че ми отделихте от служебното си време. Обичам да виждам къде отиват парите ми от данъците.

Отидох до вратата и я отворих, добавяйки:

— Ще ви изпратя съответните документи и съдебни протоколи, отнасящи се до сделката със земята, която пропадна, така че няма да ви се наложи да ги изравяте от Ийст Хамптън. Бъдете така добър да оставите визитната си картичка при секретарката ми.

Но мистър Новак не се отправи към отворената врата. Той си остана на мястото и каза:

— Мистър Сатър, вие не сте изпълнили изискванията да купите къща в рамките на 18 месеца. Следователно в оня същия момент е влязло в сила данъчно облагане. Сега вече каквото и да кажете или направите, не може да промените това данъчно облагане. — И добави: — Нарушили сте закона.

Сега трябва да разберете как мислят тези хора. Мистър Новак беше сигурен, че не само съм извършил углавно престъпление според непрестанно изменящия се данъчен закон, но и че съм решил съдбата си завинаги, когато е влязло в сила данъчно облагане, без да уведомя правителството за това. Сигурно ангелчетата в небесата са ме оплаквали през всичките тези години. Признайте си, казваше мистър Новак, разкайте се и този грях ще ви бъде опростен, преди да ви изгорим на кладата. Не, благодаря. Затворих вратата, за да не притеснявам Луиз, и се насочих към мистър Новак, който не бе променил позицията си, или, по-точно, остана да седи върху задника си.

— Мистър Новак — започнах аз с ниска сила на гласа, — в нашата велика страна всеки гражданин е невинен до доказване на противното. — Сега с малко по-голяма сила на гласа: Това е основният принцип в нашата система на правосъдие, опора на гражданските ни свободи. И въпреки това Службата по вътрешните приходи изисква от американските граждани да представят доказателства за невинността си. Грешка, мистър Новак. Грешка. — Сега с пълна сила: — Ако имате доказателство за вината ми, настоявам да го видя. Веднага!