![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
Съгласен съм, противникът невинаги играе честно, но в тази страна винаги имаш възможността да извикаш „фал“ и да отидеш в съда. Може би ако живеех в друга страна, където съдопроизводството не е безпристрастно и независимо, нямаше да водя борбата си честно. В края на краищата говоря за оцеляване, а не за самоубийство. Но тук, в Америка, системата все още работи и аз вярвам в нея. Или поне й вярвах до 11 часа същата сутрин. До обяд бях навлязъл в нов етап от живота си като застрашен вид, опитвайки се бързо да развия още няколко приспособления за оцеляване, за да не вляза самият аз в затвора. Но за това след малко.
И ето ме мен, седнал в кантората си на Уолстрийт в онази прекрасна майска утрин, потънал в работа. Лятната ми програма обикновено включва четиридневни уикенди в лятната ми къща в Ийст Хамптън през юли, а след това прекарваме целия месец август там. В дните през юли, когато работя в Манхатън или в Лоукаст Вели, свършвам рано и със Сюзън отплаваме от яхтклуба и оставаме навън, докато се стъмни, или, ако имаме настроение, оставаме във водата до зори, което е нещо прекрасно.
Със Сюзън имаме шест или седем наистина добри сексуални сценария за яхтата. Понякога аз съм корабокрушенец и Сюзън ме издърпва на борда, почти гола, разбира се, и се грижи за мен, докато се съвзема. В по-грубия вариант аз съм пират, който се промъква на кораба през нощта и я сварва под душа или в момента, когато се съблича за лягане. Имаме и една драма в две действия за пътника без билет, в която аз я откривам да се спотайва в трюма и й налагам подходящо телесно наказание според морските закони. Аз лично харесвам оная, в която съм прост моряк, а Сюзън е собственикът на яхтата. Сюзън ми нарежда да свърша това или онова, пече се гола на слънце и ме кара да върша унизителни неща, които няма да описвам тук. Истината е, че с нетърпение очаквам секса в открито море и затова препускам, препускам, препускам през монотонната пролет с протегнати напред ръце към славния Четвърти76.
Знам, че това звучи като че ли съвсем се отпускам между Четвърти юли и Деня на труда77, но съм си го заслужил. Освен това използвам времето, за да оправя собствените си данъци, за чието плащане поставям всяка година по-далечен краен срок.
Споменавам това, защото, докато си седях в кантората и мислех за лятната си къща и данъците си, секретарката ми, Луиз, ми позвъни. Вдигнах слушалката:
— Да?
— Търси ви някакъв мистър Новак от Вътрешните приходи.
— Кажете му да ми се обади през септември.
— Казва, че е много важно да говори с вас.
Отвърнах с раздразнение:
— Добре, попитайте го за кой случай или клиент се отнася, извадете папката и му кажете да изчака на телефона.
Тъкмо щях да затворя, и Луиз каза:
— Вече го попитах за това, Мистър Сатър. Но той не искаше да ми каже. Каза, че иска да говори с вас лично.
— О… — Мислех, че знам за какво става дума. Но защо СВП ще се обаждат на мен заради Франк Белароса? След това реших, че може би е мистър Манкузо от ФБР, който се обажда под чуждо име. Но това не изглеждаше правдоподобно. Франк Белароса бе въвел едно ново измерение в живота ми, така че естествено едно телефонно обаждане като това придоби цвят а ла Белароса78 и това не беше цветът на хубава роза.
— Свържете ме — казаха на Луиз.
— Да, сър.
Чух някакво изщракване, а след това един неискрен мъжки глас, който моментално намразих, каза:
— Мистър Джон Сатър?
— Да.
— Казвам се Стивън Новак, агент в Отдела за държавните приходи към СВП.
— Да?
— Бих искал да дойда в кантората ви и да поговорим с вас по някои въпроси.
— Какви въпроси?
— Сериозни, мистър Сатър.
— Имащи отношение към какво и към кого?
— Бих предпочел да не говоря за това по телефона.
— Защо не? — попитах аз безгрижно. — Да не би и телефоните ви да се подслушват от Революционния комитет на данъкоплатците? — Очаквах да чуя учтиво изсмиване, но такова нямаше. Не е добре. Очаквах също и думата „сър“, но и нея не чух. Дръпнах календара към себе си.
— Добре, какво ще кажете за следващата сряда в…
— Ще бъда в кантората ви след половин час, мистър Сатър. Моля ви да бъдете там и ми оставете един час на разположение. Благодаря.
76
Четвърти юли — национален празник на САЩ. — Б.пр.
77
Първият понеделник от септември. — Б.пр.
78
Bellarosa — „хубава роза“ (итал.). — Б.пр.