Игри за милиарди [bg]

Лу млъкна, колкото да отпие голяма глътка джин с тоник.

— Трябвало е да се увериш, че онази жена е изпълнявала ролята си както трябва, нали?

Морган гледаше как отблясъците от камината играят по лицето на Джак. Спуснати клепачи, присвити устни — може би беше заради сенките и трепкащата светлина, но Джак определено изглеждаше разтревожен.

— Само това ли е? — попита накрая с нисък, заплашителен глас той.

— Ще ти се, Джак. След като разбереш основните неща, цялата измама лъсва. Имам планина от доказателства. Нали знаеш, че няма давност за убийство?

Дойде сервитьорката, за да вземе поръчката на Уолърман за вечеря.

— Разкарай се — сряза я грубо Джак.

Тя го погледна и веднага изчезна.

— Какво искаш? — изръмжа Джак.

— Какво искат всички?

— Ти ми кажи. Заради това си дошъл в края на краищата.

— Световен мир. Богата, красива нимфоманка, която притежава бирена фабрика. Милиард долара в банка по мой избор. Можеш ли да ми осигуриш тези неща?

— Извън възможностите ми е. Какво искаш от мен?

— Виж, Джак, още не съм решил.

Джак се наведе напред и доближи лицето си на сантиметри от лицето на Уолърман.

— Нерешителността може да е нездравословно нещо, Лу.

— Погледни в онзи ъгъл — усмихна се Уолърман и посочи доволно към другия край на залата.

Джак се обърна и погледна. Двама мъже в тъмни костюми се подсмихваха подигравателно. Единият му показа среден пръст, другият се задоволи с подигравателно махване с ръка. Беше дебютът им и те преиграваха, доколкото могат.

Уолърман не би се съгласил на тази среща, ако нямаше спасителен пояс, и охранителната фирма бе удовлетворила искането му, като изпрати двете весели горили, които сега се хилеха на Джак.

— В случай че се чудиш — добави Лу, вече доста самодоволно, — ротвайлерите са мои и са въоръжени до зъби. Не си и помисляй да направиш някоя глупост.

Джак се отпусна на стола си. Втренчи се в покривката и каза умолително:

— Можем да се разберем, Лу. Само ми кажи какво искаш.

Уолърман стана, взе мобилния телефон от масата, мушна го в джоба си и заобиколи, за да застане до Джак, който сякаш се беше парализирал на стола си. Наведе се на около пет сантиметра от лицето му и прошепна:

— Ще държим връзка, приятел.