Московският клуб (Къртица 3) [bg]

— Да, Стоун. Харесва ми да получавам една десета от това, което печелят приятелите ми с частна практика — отвърна заядливо тя. После гласът й омекна; — Да, харесва ми. Много ми харесва.

— Сигурно си много ангажирана.

— Ами да. Така е, да го вземат мътните! Умопомрачително количество дела. Едва ти остава време да разпиташ свидетелите, разбираш ли? Помощниците на областния, прокурор сме стотици и от нас всъщност се очаква да се интересуваме само от цифрите. От броя на присъдите. Голямото потупване по рамото е само за тях. Ако ти попадне някой лайнар, за когото знаеш, че е виновен, обаче свидетелските показания са слаби, зарязваш го. Спазаряваш се със защитата.

Докато я слушаше, Стоун се усмихваше и клатеше глава. Благодарен й беше, че се опитва да отклони вниманието му от собствените му грижи.

— А и мястото, на което работя. Прилича на концентрационен лагер. Наистина. Голямата зловеща сграда на съда на ъгъла на Двадесет и шеста и „Калифорния“, с детектори за откриване на метал, драсканици навсякъде по стените, смахнати типове и — можеш ли да си го представиш? — на кулите стоят полицаи с насочени надолу към теб пушки.

— Много мило, няма що. Но работиш повече или по-малко това, което искаш, нали? Вършиш полезна работа. Мисълта ми е, че не защитаваш корпорации, които изхвърлят токсични отпадъци, да речем.

Пола въздъхна раздразнено.

— Да. Понякога. Ти ме познаваш, аз непрекъснато се боря с някого. Миналата година поех един случай въпреки съветите кажи-речи на всички от службата. Шефът искаше да се откажа. Село Патришио, щата Илинойс — дело за изнасилване. Местен съдия, обвинен, че е изнасилил тринадесетгодишно съседско момиче и, по дяволите, наистина го е извършил, Чарли. Зная. Но проклетият съдия имаше на своя страна десетки важни клечки, все изтъкнати хора, готови да свидетелствуват в негова полза, включително и няколко съдии от голямото добрутро. Играчи от висока класа, дори един епископ. Моят шеф каза да се споразумеем за присъда по второто обвинение в делото — лека телесна повреда. Да избегнем един процес, който не можем да спечелим. Смяташе, че свидетелските показания, с които разполагаме, не са достатъчно убедителни и съдебните заседатели няма да им повярват. Та аз поисках да ми даде този случай — един вид компенсация, знаеш. Казах му: „Вижте какво, винаги съм била на ваше разположение, вършила съм всяка проклета работа, която сте ми възлагали. Сега ми дайте това дело“.

— И?

— И го загубих.

— Съжалявам.

— Да, и аз. — Тя взе бутилката скоч и доля чашите. — Сега кажи, как е Шарлот? Изглежда доста бързо напредва в кариерата. Човек не може да пусне новините и да не види лицето й.

— Да, напредва.

— Вие двамата… Не зная как да го кажа, но когато за последен път говорих с нея преди около година…