![Игри на злото [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/0/0/igri-na-zloto-bg-download.jpg)
Игри на злото [bg]
- Автор: Марсонс Анжела
- Серия: Разследванията на инспектор Ким Стоун #2
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-229-7
- Переводчик: Златка Миронова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Игри на злото [bg]». Краткое содержание книги:
Нито едно от тези действия обаче не обслужваше преследваната от нея цел.
Алекс свали очилата си и се загледа нагоре и малко вляво, сякаш в търсене на спомен, който всъщност отдавна стоеше, отрепетиран и готов, в съзнанието й. Джесика вече не можеше да откъсне очи от терапевтката. Алекс усети как я напушва смях. Сеансът вървеше по възможно най-добрия начин и в стомаха й се надигна вълнение. Може би Джесика беше избраната!
Тя сведе очи и срещна изпълнения с очакване поглед на младата майка.
— Знаеш ли, така като се замисля, случаят ти ми напомня за американката Андреа Йейтс. Тя имала страхове, сходни с твоите, само дето смятала, че злото идва от дявола: виждала го непрекъснато. Била дълбоко религиозна и обожавала децата си. Всеки ден умирала от ужас, че дяволът ще ги вземе, а когато пораснат, тя вече няма да бъде в състояние да ги защитава от него. Властите смятали, че е опасно Андреа да остава сама с петте си деца, затова останалите членове от семейството дежурели поред — в къщата винаги имало и още някого. Наблюдавали я непрекъснато — също както твоите хора наблюдават теб. Един ден обаче съпругът на Андреа — също силно религиозен човек — решил, че социалните грешат и решил да повери грижата на семейството си изцяло в ръцете на Бог. Тръгнал за работа, преди да е пристигнал следващият роднина, който да наблюдава Андреа, така че тя веднага се възползвала от възможността. Удавила децата едно по едно във ваната.
Алекс зачака да види ужаса в изражението на Джесика, но зърна само съсредоточено внимание.
— По време на процеса Андреа твърдяла, че го е сторила само от обич към децата си, от желание да ги защити. Обществото я осъдило, но аз те оставям да помислиш върху случая и да споделиш с мен разсъжденията си при следващия ни сеанс.
Като по поръчка в същия момент звънна алармата на часовника.
— Добре, Джесика, това е всичко за днес — Алекс въздъхна. — Следващият ми сеанс е с едно петгодишно момиченце, обезобразено след нападение от куче — терапевтката поклати глава. — Горкото дете просто си играело в парка.
Направо й се прииска да снима Джесика: такъв неподправен ужас се беше изписал на лицето на младата жена. Алекс изпрати пациентката си до антрето и отвори входната врата.
— До другата седмица. Пази се.
Джесика кимна и излезе.
Алекс затвори вратата зад гърба й. Надяваше се другата седмица да няма сеанс с Джесика. Смяташе, че още преди това ще види лицето й по новините.
Шестдесет и едно
Джесика Рос излезе с неуверена походка от кабинета. Трябваше да се прибере у дома. Джейми имаше нужда от нея. Съседите имаха куче и често го пускаха в двора. То можеше да прескочи оградата и да влезе при детето.
Тя включи колата на скорост и на ум благодари на Господ, че я прати при Алекс: единственият човек, който разбираше страховете и мъките й. Възможността да се отвори и да бъде напълно искрена с Алекс я пречисти от унищожителното съмнение в правилността на собствените й мотиви, което таеше досега. Не спираше да прехвърля в ума си историята, която й разказа доктор Торн, историята на онази американка, Андреа някоя си. Нямаше време за губене.
… когато пораснат, тя вече няма да е в състояние да ги защити…
Опасностите дебнеха отвсякъде. Светофарът, на който чакаше в момента, лесно можеше да се повреди и колите от хълма зад нея да се спуснат бързо надолу и да се блъснат в ситроена й. Тъкмо това се беше случило преди две години в Горнал и едно малко момиченце се беше оказало заклещено в смачкан автомобил в продължение на повече от час.
Зад гърба й свирна клаксон. Беше светнало зелено. Джесика зави наляво и мина край градинския център, който остана от лявата й страна. Две малки момиченца се смееха и се гонеха из паркинга. Лесно можеха да изскочат на платното и някой да ги прегази. Едва миналия месец това се беше случило с един тийнейджър-колоездач точно на същото място.
Подмина знака за излизане от градската зона, но продължи да кара с четирийсет километра в час — нищо, че от двете й страни имаше само морави. Така, ако някой изскочеше неочаквано пред колата, щеше да има време да спре.
В огледалото за обратно виждане видя как я догонва колата отзад. Видя грубите знаци, които й правеше раздразненият шофьор, а предният му номер почти докосваше задната й броня. Джесика отново съсредоточи вниманието си върху пътя отпред.
Предпазливо намали и се изнесе към средата на платното, за да завие надясно към дома си. Колата зад нея свирна с клаксона и изфуча напред: въздушната струя от бързото движение разклати ситроена. Джесика хвърли поглед към таблото. Да му се не види, беше забравила десния мигач.