Игри на злото [bg]

Алекс все още не можеше да се начуди как така социалните бяха объркали следродилната психоза с депресия, макар че психозата действително се срещаше по-рядко — веднъж на петстотин жени. При Джесика бяха забелязали обичайните симптоми на депресия, но бяха пропуснали знаците, които сочеха към психоза.

Освен това Джесика страдаше от резки промени в настроението, мании, объркани мисли, заблуди, чуваше и гласове. Симптомите бяха започнали скоро след раждането на детето и сочеха единодушно към следродилна психоза: състояние, което изискваше двайсет и четири часово наблюдение от обучен персонал.

Резултатът от подобни психози често беше убийство на детето от страна на майката и сега Алекс трябваше да установи кой е основният мотив, който предизвикваше у Джесика желание да нарани сина си. Беше проучила предварително известните случаи и възможните причини за насилие бяха готови, подредени в съзнанието й.

Постави кафето на масата. Беше крайно време да започват.

— Разбирам, че в съда си казала, че си се обърнала неволно върху Джейми, докато двамата сте спели един до друг. И аз, и ти знаем, че това не е истина, и бих желала да ми разкажеш искрено всичко.

В очите на Джесика се появи съмнение.

— Всичко, което ми кажеш, е абсолютно поверително. Тук съм, за да ти помогна, но мога да го направя само ако си напълно искрена. Колкото по-бързо ми разкажеш всичко, толкова по-скоро ще ти помогна.

Джесика поклати глава и сведе очи към скута си.

Алекс се беше досетила, че ще бъде трудно да убеди жената да я допусне до най-дълбоките си тайни. Мислите, които изпълваха Джесика, бяха кошмар за всяка майка, а изричането им на глас беше двойно по-страшно. Но на Алекс й трябваше искрен разказ. Думите трябваше да бъдат изговорени.

— Да не би проблемът да е в съпруга ти? Сърдита ли му беше? — заговори кротко Алекс с равен глас. — Отмъщението срещу съпруга е много по-разпространено, отколкото се смята — тя замълча, уж за да изрови от паметта си онова, което вече беше готово на езика й.

— Преди няколко години, по време на ожесточен съдебен спор за родителските права, мъж на име Артър Филип Фрийман хвърли четиригодишната си дъщеричка Дарси от моста Уест Гейт Бридж в Мелбърн. Смята се, че го е сторил единствено за да накара бившата си съпруга да страда.

Алекс беше на мнение, че този мотив едва ли е валиден за Джесика, защото досега тя не беше казвала нищо, с което да демонстрира някаква враждебност към съпруга си. В лудостта й имаше друга система.

— Беше сърдита на съпруга си и реши да му причиниш болка, като нараниш Джейми?

Джесика бавно поклати глава. Чудесно. Не отрича, че инцидентът не е бил случаен. Главата на младата жена беше все така ниско сведена, но погледът й беше по-фокусиран.

Тя вече слушаше внимателно, а Алекс целеше точно това. Младата майка още не беше готова да признае, че е сгрешила. Присъдата на обществото и на семейството й я принуждаваше да търпи сега бремето на тези сеанси. А Джесика имаше нужда от разбиране, от приемане. От позволение. И от увереността, че не е сама.