Игри на злото [bg]

— Как мина? — попита Ема и се отпусна на дивана.

Джесика кимна.

— Много ми помага да разговарям с Алекс. Вече се чувствам много по-добре — тя погали косичката на сина си. — Нали съм по-добре, мушмороче?

Продължи да крачи из стаята и да полюлява малкото телце в прегръдките си.

— Никога не бих му сторила зло, Ема — рече и прониза сестра си с ясен и — както се надяваше — разумен поглед.

Ема преглътна.

— Знам, Джес.

Джесика смекчи погледа си.

— Виж, и той разбира, че никога няма да го нараня. Нали, ангелче?

Джейми изгука в отговор. Ема се засмя.

От люлеенето очичките на Джейми лека-полека се затвориха. Джесика го целуна по главичката и го остави в кошчето му.

… преди да е дошъл следващият роднина… възползвала се от възможността.

Обърна се към сестра си. Време беше Ема да си върви.

— Ето, Джейми ще подремне, а аз ще ида да си взема една хубава вана. Ако искаш, можеш да поседиш с него и да ме почакаш.

Видя как очите на Ема се стрелнаха към часовника над камината. Сестра й имаше три деца и много недовършени задачи.

— Мама ще дойде след двайсет минути, Ем. Всичко е наред.

Ема я погледна със съмнение.

Джесика й се усмихна окуражително.

— Добре съм, Ема, наистина. Чувствам се значително по-добре.

Ема отмести поглед.

— Няма проблем. Ще почакам още малко, докато той заспи както трябва.

Джесика сви рамене и тръгна нагоре по стълбите, като от все сърце искаше сестра й просто да си тръгне. Времето изтичаше. Почти беше стигнала до горния етаж, когато чу отдолу името си.

— Кажи, Ем?

Обърна се и видя как сестра й посяга за якето си.

— Права си. Всичко ще е наред. Имам ти доверие.

Джесика се върна при сестра си и я прегърна. Тръгваше си най-сетне!

— Наистина съм добре, Ем. Не се тревожи.

После отвори входната врата да изпрати гостенката.

На прага Ема се обърна:

— Сигурна ли си?

Джесика я прегърна за последен път и кимна.

— Всичко ще бъде наред. Искам само доброто на Джейми.

Ема тръгна бавно към колата си, явно изпълнена със съмнение дали е взела правилното решение, но Джесика отново й се усмихна окуражително и широко. Ако Ема се опиташе да звънне на майка им, тя нямаше да вдигне, защото вероятно шофираше на път за насам. Обадеше ли се на Мич, на него щяха да му трябват минимум двайсет минути да се прибере.

Сестра й потегли, Джесика й махна за последно и затвори вратата.

Щом се върна в хола, я обзе пълно и отдавна очаквано спокойствие. Звукът на телевизора сякаш заглъхна и се стопи.

След сеанса с Алекс вече беше сигурна, че е била права през цялото време. Отначало се беше усъмнила в мислите и чувствата си, защото всички около нея реагираха отрицателно и се наложи да се примири и да се преструва пред тях. А се оказваше, че е била права.