Игри на злото [bg]

Джесика, само по хавлия, стоеше изправена и гледаше към нещо на леглото, а в отпуснатата си ръка държеше възглавница.

Мъничкото, облечено в гащеризонче на динозавърчета телце лежеше и се взираше с невиждащи очички към тавана.

Джесика кимна и се усмихна спокойно.

— Той вече е в безопасност.

Ким си спомни едни други очички, загледани нагоре: прекрасни, но мъртви, съвършени като на кукла. В мига, в който последният дъх напусна тялото на братчето й, тя не знаеше какво да стори. Само седеше до него, разтърсваше го и го молеше да се върне при нея. Опита всичко, но не успя да го спаси. Притиснала телцето му до своето, почувства как последната топлина си отиде, и чак тогава внимателно затвори очите му и го остави да отлети на небето.

Ким рязко се върна към действителността. Трябваше й линейка, но нямаше време да звъни и да обяснява.

Хвърли се към прозореца, отвори го рязко и изкрещя навън с всички сили. Трима души на улицата я чуха и се обърнаха.

— Викнете линейка, мъртво дете! — обърна се на пети и силно блъсна Джесика настрани. Жената залитна, но не реагира, сякаш хипнотизирана.

Ким откъсна съзнанието си от заобикалящото и овладя треперенето на ръцете си. Изтри кръвта от порязана си длан в якето и притисна два пръста до шията на бебето, за да се увери още веднъж в това, което вече знаеше. Беше мъртво. Но Ким не можеше да се предаде. Нямаше да се предаде.

Коленичи до леглото, пое дълбоко въздух, покри устата и нослето на бебето с устни и издиша внимателно в дробовете му. Видя как гърдичките му насилствено се повдигнаха и изчака да се спуснат, преди да повтори процедурата още четири пъти. После притисна два пръста до гръдната му кост и натисна силно, докато тя потъна докъм една трета от разстоянието до гръбчето. Повтори движението трийсет пъти и притисна ухо до устичката на детето. Нищо.

Спря, вдиша уста в уста още два пъти, борейки се с принудителното безсилие на нежните движения. Ако ставаше дума за възрастен, щеше да прилага повече сила.

— Хайде! — прошепна, докато правеше отново сърдечен масаж.

Не можеше да прецени колко време беше минало, но в далечината се дочу вой на сирени.

— Хайде, душице, ще се справиш!

Вдиша уста в уста още два пъти и впи поглед в гърдичките на бебето, които несъмнено се повдигаха и спускаха вече сами. Животът се върна в очичките на Джейми и той тихичко проплака. Най-сладкият звук, който Ким беше чувала през целия си живот.

Звукът сякаш наелектризира Джесика, която се сепна от транса си и пристъпи до леглото.

— Стой далеч от него, мамка ти! — изръмжа Ким и обви закрилнически ръце около бебето. Кръвта от ранената й ръка попиваше в чаршафите.

Джесика застина и се вторачи в детето. На лицето й беше изписано объркване. Ким не знаеше дали то се дължи на собствените й действия, с цел да убие детето или на удивлението от факта, че то е още живо.