![Игри на злото [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/0/0/igri-na-zloto-bg-download.jpg)
Игри на злото [bg]
- Автор: Марсонс Анжела
- Серия: Разследванията на инспектор Ким Стоун #2
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-229-7
- Переводчик: Златка Миронова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Игри на злото [bg]». Краткое содержание книги:
Разговорът с Алекс не само й даде увереност в собствените й убеждения, но и препотвърди правотата й. Вече не се чувстваше виновна за мислите си. Чувстваше се окрилена, уверена, че правото е на нейна страна.
— Ела при мама, миличък — изгука тя и взе детето от кошчето.
Спящото бебе се изви в ръцете й, после се сгуши до гърдите й: на сигурно място.
Джесика избра един остър нож от чекмеджето в кухнята и пак се заизкачва по стълбите. Сложи внимателно бебето на голямото легло, което деляха с Мич.
Влезе в банята до спалнята, нагласи ножа на ръба на ваната и пусна едновременно и топлата, и студената вода, за да я напълни по-бързо. Синът й нямаше да я чака дълго.
Отиде до стаята на Джейми и внимателно се зае да избере дрешките му: спря се на бялото гащеризонче със сините динозавърчета — то й беше любимото.
Върна се в банята, спря водата, съблече се бързо и облече бялата си хавлия.
Обратно в спалнята, Джесика се загледа в сина си: бебето беше будно и заинтригувано от новото място. Малките му ръчички сграбчваха кувертюрата на леглото. Усети как я изпълва гордост.
Пристъпи до прозореца на спалнята и се загледа към света, който допускаше опасностите да приближават все повече и повече до дома й. Удовлетворено дръпна щорите и остави страшното отвън. Пълзящото, невидимо зло, което никога нямаше да успее да се добере до детето й.
Атмосферата в сумрачната стая й се стори задушевна и напълно безопасна.
Джесика се усмихна на бебето и съблече бялото му боди. Джейми зарита с крачета, докато му сменяха памперса, а после майка му го облече в гащеризончето с динозаврите.
Ето: сега момченцето й беше в безопасност. Никога не му се беше случвало нищо лошо, нямаше да му се случи и сега. Като майка, Джесика беше длъжна да го защитава. И тя щеше да стори точно това.
Дете, което е било убито, се преражда в много по-добри условия.
В едно друго време светът вече няма да е пълен с жестокости и насилие. Децата ще са свободни да растат без страх и вечни опасения. В другия живот синът й щеше да е в безопасност.
Джесика се взря в очите на момченцето си и посегна съм възглавницата.
Джейми изгука и заразмаха ръчички и крачета: щастлив и развълнуван.
— Обичам те до болка, миличък. Знам, че разбираш, че трябва да те защитя от този свят. Не мога да допусна да пострадаш, нито да бъдеш наранен. Опасностите са на всяка крачка, а аз трябва да те пазя. Знам, че и ти чувстваш същото, нали, миличък?
Бебето изписка от радост и Джесика разбра вън от всякакво съмнение, че прави най-доброто, не, единственото възможно, за да защити детето си.
Наведе се над него и обсипа с целувки бузките, челцето и нослето му.
— Скоро пак ще сме заедно, милото ми, сладкото ми ангелче.
После взе възглавницата и покри с нея личицето на сина си.
Шестдесет и две
Мамка му, помисли си Ким, когато видя Джесика Рос да спуска щорите на спалнята. Нещо не беше наред. Тъкмо беше пристигнала пред кабинета на Алекс, за да я поразпита за записаните от Дъги разговори, когато видя Джесика да излиза от сградата. Ким не знаеше нищо за проблемите на това момиче, но беше сигурна, че пациентът не бива да излиза от кабинета на психотерапевта си с такъв вид, сякаш дяволът го гони по петите.
Невротичното шофиране на Джесика и изражението й, когато прегърна за довиждане непознатата жена, която излезе от дома й, само засилиха тревогата, надигнала се в гърдите на Ким. А от тържествено-спокойното лице на Джесика, изправена на прозореца на спалнята, кръвта на инспекторката направо се смръзна.
Докато наблюдаваше къщата, не беше доловила друго движение и сега прецени, че младата майка е сама с детето.
Преглътна и усети как пулсът й се ускорява. Не знаеше на какво става свидетел в момента, но не се съмняваше, че с излизането си от кабинета на Алекс Джесика беше взела някакво важно решение.
Господи, на кого да се обади… На Брайънт? И какво ще му каже? Една жена стои на прозореца на спалнята си и изглежда напълно удовлетворена и спокойна? Брайънт вече разполагаше с достатъчно доказателства, за да вкара Ким директно в лудницата и тя нямаше намерение да му предоставя още.
Да звънне на социалните? Те знаеха историята на Джесика, но едва ли отговаряха на анонимни повиквания. Ако Ким се представеше за загрижена гражданка, щяха да я посъветват да се обърне към полицията: иронията на подобен сценарий не й убягна. Но не можеше просто да виси тук! Нещо определено не беше наред.
— Мамка му! — изруга инспекторката, разбрала, че няма кой да й помогне. Отвори вратата на фолксвагена, тичешком пресече улицата, дотича до входната на врата на семейство Рос и едновременно натисна звънеца и заблъска по нея. Ако Джесика отвореше и попиташе какво, за Бога, става, Ким все щеше да си изфантазира някаква причина за безумното си поведение.