Игри на злото [bg]

— Обещавам да ти помогна, но трябва да ми кажеш истината.

Почти незабележимо кимване. Чудесно, вървяха към приемане на ситуацията; в списъка на Алекс останаха още два възможни мотива — алтруизъм и делириум, които трябваше да бъдат обмислени. От досегашните им разговори обаче Алекс не беше останала с впечатление, че Джесика е била в делириум, когато е наранявала Джейми, така че оставаше алтруизмът. Щом стигна до това заключение, терапевтката поведе пациентката през разкази за няколко случая на успешно детеубийство, а Джесика вече слушаше внимателно.

Алекс се приведе напред и опря лакти на коленете си.

— Смятам, че си искала да защитиш детето си, Джесика.

По страната на младата жена потече самотна сълза.

О, глупаци такива, помисли Алекс по адрес на социалните работници. Ако бяха проумели сериозността на заболяването на Джесика, детето най-вероятно отдавна щеше да й бъде отнето. Това ни най-малко не би устройвало Алекс. Сегашното положение обаче беше идеално: социалните й бяха изпратили прекрасен подарък!

— Обичаш Джейми толкова силно, че не можеш да понесеш мисълта той да пострада. Искаш да го защитиш от всяко зло на този свят. Права ли съм? — попита меко Алекс.

Джесика бавно закима.

— Той е толкова красив, толкова съвършен, толкова невинен; не можеш дори да допуснеш някога да изпита каквато и да било болка.

Джесика кимна, вече категорично.

На Алекс й трябваше още само едно жизненоважно сведение, преди да премине на следващия етап от процеса: позволението.

— Спомняш ли си кога точно се появиха у теб тези мисли?

Сълзите на младата жена пресъхнаха и тя се замисли.

— Почнаха, когато чух новините — отговори тя. Гласът й прозвуча някак механично: бяха й предписани лекарства, но те, разбира се, не бяха подходящи, защото не отговаряха на състоянието й. Най-ефективни при психозата биха били литиумът или електрошоковата терапия, но това беше информация, която Алекс в момента нямаше интерес да споделя с властите.

— Слушам те.

— Скоро след като се върнах от родилното, слушах по новините за някаква бомбардировка в Пакистан. Гледах репортажа и се уплаших: в що за свят бях довела Джейми?! Преди раждането гледах новини само от време на време, но след онзи случай държах телевизора двайсет и четири часа включен на новинарските канали. В един момент вече тутках Джейми с едната ръка, а с другата прехвърлях новините на смартфона. Бях като обсебена.

— Какво точно търсеше в новините?

— Надежда. Но светът беше изпълнен само със смърт, разруха и омраза. Не разбирах как така не съм проумявала това, преди да забременея. Как въобще съм допуснала да родя детето си в този страшен свят?