Игри на злото [bg]
- Автор: Марсонс Анжела
- Серия: Разследванията на инспектор Ким Стоун #2
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-229-7
- Переводчик: Златка Миронова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Игри на злото [bg]». Краткое содержание книги:
Алекс кимна разбиращо. Мотивът на Джесика беше най-разпространеният от всички: алтруизмът. По ред причини тя искрено вярваше, че е по-добре детето й да умре. Този тип психоза най-често се проявяваше, защото майката чувстваше, че не е в състояние да защити адекватно детето си от опасностите, били те реални или въображаеми.
— Разкажи ми някои от нещата, които те плашеха?
— Един ден четох за някакви експлозии, за това как цели семейства от третия свят били изтезавани и избити. Върлуваха глад, суша, граждански войни. Все си повтарях, че тези работи се случват в някакви чужди, далечни държави, но после попаднах на материали за автомобилни катастрофи, за деца, намушкали с нож други деца, за това как пребили някакъв мъж до смърт за бутилка вино и осъзнах, че страшното наближава. Вече е дошло твърде близо до нас.
Джесика се взираше немигащо нейде в далечината, сякаш си припомняше всичките си страхове. Много малко от тях можеха да бъдат преодолени. Алекс се радваше, че не се налага да си прави труд да я лекува от тях — би било загубена работа.
— И ти какво направи?
— Взех Джейми до мен на дивана и изведнъж ме обзе неописуемо могъщ порив да го спася; да го защитя от злото, което го заобикаля. Представих си как заспива и вече е в безопасност. Легнах до него, притиснах го с тялото си и затворих очи. За известно време се почувствах напълно спокойна, че съм се погрижила както трябва за детето си.
— А какво стана после?
— Мич се прибра по-рано от работа, за да провери как се справям. Той ме избута настрани, грабна Джейми и го закара в болницата.
— Ти как се почувства? Моля те, бъди искрена — това е от огромна важност за възстановяването ти.
Джесика затвори очи и мълча толкова дълго, че Алекс се зачуди дали не е заспала, затова я подкани:
— Моля те, Джесика. Действително искам да ти помогна, но мога да го направя, само ако ми кажеш цялата истина.
Джесика въздъхна дълбоко, но очите й останаха затворени.
— Почувствах се разочарована. Джейми дори не се съпротивляваше. Сякаш знаеше какво се опитвам да направя и ме разбираше. Просто щеше да си заспи. Стори ми се толкова правилно…
Алекс само дето не ахна от удоволствие: толкова лесно щяха да станат нещата!
— А Мичъл разбра ли те, когато му обясни какво е станало?
Джесика поклати глава.
— Нищо не съм му обяснявала. Той вече беше приел, че съм заспала и случайно съм се претърколила върху бебето. Това и казал на лекарите в болницата, но социалните се намесиха и ме подведоха под отговорност за престъпна небрежност!
Алекс долови искреното учудване в гласа на Джесика. В заблудата на заболяването си тя не можеше проумее как въобще някой е допуснал, че е била небрежна към детето си. Фактът, че беше излъгала и съпруга си, подсказваше, че алтруистичната мотивация все още беше валидна за нея.
— Съдията се разпореди да започна да посещавам психотерапия и така се озовах тук. Влязох в тон с целия фарс и повтарям думите на Мич, защото явно това е, което всички искат да чуят. Вие сте първият човек, с когото съм напълно искрена.
— Как се чувстваш сега, когато каза истината? — топло попита Алекс. Доверието беше от голяма важност.
— По-добре. Всички край мене имат едни и същи физиономии. Дори майка ми се ужасява, като ме види да приближавам детето.
— Наблюдават те непрекъснато, значи. Прави ли са да постъпват така?
Джесика се поколеба.
— Никога не бих сторила нищо, което не е за доброто на сина ми. Никога.
Алекс долови играта на думи. Да, алтруистичната мотивация определено беше валидна. Терапевтката с усилие се овладя и си наложи да не прибързва.
Джесика несъмнено желаеше да получи позволение да извърши онова, което смяташе за правилно. Алекс прогони усмивката от лицето си.
— Чудно е, че само западната цивилизация намира мотивите ти за грешни. В будизма съществува понятието трансмиграция, което твърди, че дете, което е било убито, ще се прероди след това в много по-добри условия.
Алекс кимна и на лицето й се изписа: „Представи си само!“. Пропусна да обясни обаче, че подобно вярване е било характерно за хора, твърде бедни, за да изхранват собствените си деца и по тази причина развили убеждението, че след насилствена смърт детето им ще се прероди на място, където поне няма да гладува.
Джесика кимаше с искрен интерес.
Редно беше Алекс да сигнализира на социалните, че тази жена представлява реална опасност за живота на детето си. Трябваше да ги информира, че Джесика не страда от следродилна депресия. Да им каже, че предписаните на младата майка лекарства не са подходящи за състоянието й.