Невидимото братство
- Автор: Ауст Курт
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Невидимото братство». Краткое содержание книги:
В центъра на Париж е извършено показно самоубийство. Скоро след това близките на мъртвата, застреляла се пред очите на десетки шокирани свидетели, започват да получават кодирани съобщения и безценни пратки от нея.
Един брилянтен математик трябва да разчете шифрованите послания, получени от жената, която не е преставал да обича. За да разбере причината, накарала я да пожертва живота си.
Защо триста години след смъртта на Исак Нютон неговите окултни и алхимични тайни са толкова ценни и опасни?
Зад завладяващия сюжет на този напрегнат роман са скрити реални факти и документи, свързани с тайните занимания на гениалния Нютон. Векове по-късно е открит мистериозният код, използван от него, за да скрие откритията си в областта на непозволените науки.
Ключето за пощенската кутия беше в джоба му и едва ли не риташе ключовете за колата, искаше да тръгне веднага. Само че пощата беше затворена. Трябваше да чака до утре.
Йелм се покашля.
Евен вдигна очи.
- Ами... хм, средното число е винаги 9, независимо какви числа вземаш - измърмори той. После се поизправи. - Съжалявам, професионално увреждане, дойде ли ми идея, самозабравям се и се отплесвам.
Йелм махна с ръка снизходително, сви очички, така че се превърнаха в малки цепки и каза:
- Ще ти дам ново число, за което да ми разкажеш нещо лично. Да речем 364...?
Ето пак, помисли си Евен. Не 365 като броя на дните в годината, а точно с едно по-малко, сякаш за да ме затрудни. Той се напъна да си придаде измъчен вид, чувстваше, че го дължи на домакина си заради вкусната вечеря и дори въздъхна, та Йелм се ухили доволно.
- Трябва да внимавам с това число - отвърна Евен и приключи театъра. - 364 съдържа толкова хубави истории, че мога да запълня остатъка от вечерта само с него. Нека обаче се задоволя да ти обърна внимание за това, което може да се нарече родство с картите за игра. Както знаеш, в едно тесте има 52 карти, нали? Всяко тесте се състои от 13 карти, разделени на четири групи: купи, спатии, кара и пики. Ако събереш стойността на всички тези карти, значи асото като 1, после 2, 3 и така нататък, валето 11, дамата 12, разбираш, ще получиш числото 364.
- Така ли? - Йелм пак зачатка с телефона, поклати глава и заключи: - Не, 91.
- Да, сега си събрал всички отделни карти от една боя. Само че имаш четири бои, затова трябва да умножиш по 4.
Йелм натисна няколко бутона и не можа да сдържи усмивката си:
- 364, ами да, вярно е. - Той се ухили. - Щеше да ми е приятно да ми преподаваш математика в училище, оценките ми сигурно щяха да изглеждат малко по-добре.
Евен се усмихна сухо.
- Съмнявам се. Не съм голям педагог, търпението ми е като на кобра, която искаш да почешеш по носа. Но математиката всъщност е забавна, ако очите ти се отворят за нея. Заклеймили са я като досадна съвсем нелогично и незаслужено.
- И точно затова искам ти да допишеш книгата на Май- Брит Фосен за Нютон - заяви Один Йелм, изведнъж добил сериозен вид, с почти делови тон. - Ти познаваш светлите страни на математиката и на този мъж, загадките и уникалните му способности. Не на последно място ти си и единственият, познавал Май-Брит Фосен достатъчно добре, за да довършиш започнатата от нея работа. Можем ли да се споразумеем за книгата? - Той взе малък пистолет, който лежеше на масата, сочейки към Евен. - Разбрах, че вече си си взел отпуск от университета, може би е добра идея да го използваш за написването на книга за Нютон.
Йелм натисна спусъка на запалката и запали пуретата на Евен, която той съвсем бе забравил в ръката си. Димът се разсея из устата му като топла мъгла и той го издиша бавно над масата. Вгледа се в облачето дим, което бе притискано нагоре от топлината на кафето и двете стеаринови свещи. Вгледа се в жарта. Отпуск, да. Смисълът му беше в това да намери причината за самоубийството на Май, да открие онзи или онези, които бяха виновни за него. Сега обаче използваше това време за търсенето на стари формули на Нютон, за анализа им, за намирането на писма от Май за Нютон. В крайна сметка всичко се въртеше около Нютон. Дали Май не бе планувала той да довърши делото й? Дали всъщност това не се криеше в наследството й?
- Май някога споменавала ли е името ми във връзка с проекта Нютон?
Йелм се замисли и поклати глава.
- Доколкото си спомням, не. Както ти казах последния път, двамата с нея не успяхме да си кажем кой знае какво по проекта. Не ми се искаше да й натяквам, защото знаех, че мога да разчитам на нея и виждах, че работи по задачата. Погледнато от настоящата позиция обаче, съжалявам, че не настоях за месечен отчет.
- Трябва да има още материали - каза Евен. - Трябва да е написала повече. Май проявяваше рядко упорство, когато нещо я завладееше, а ако съм те разбрал правилно, тя е била доста запалена по тази книга.
- О, да. Беше й легнала на сърцето, каза ми го един ден през зимата. Работеше усърдно, както казваш, пътуваше много, за да събира материали. Искаше всичко да бъде проверено, възможно най-необоримо.
- Какви материали?