Невидимото братство
- Автор: Ауст Курт
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Невидимото братство». Краткое содержание книги:
В центъра на Париж е извършено показно самоубийство. Скоро след това близките на мъртвата, застреляла се пред очите на десетки шокирани свидетели, започват да получават кодирани съобщения и безценни пратки от нея.
Един брилянтен математик трябва да разчете шифрованите послания, получени от жената, която не е преставал да обича. За да разбере причината, накарала я да пожертва живота си.
Защо триста години след смъртта на Исак Нютон неговите окултни и алхимични тайни са толкова ценни и опасни?
Зад завладяващия сюжет на този напрегнат роман са скрити реални факти и документи, свързани с тайните занимания на гениалния Нютон. Векове по-късно е открит мистериозният код, използван от него, за да скрие откритията си в областта на непозволените науки.
- Опасно е човек да не се грижи за вкусовите си органи, отразява се на настроението и желанието за работа и рискуваш да станеш меланхоличен, да загубиш енергията си. - Йелм опита соса и добави щипка сол, разбърка и опита отново. - Казал го е Брилат-Саварин, известният френски философ на гастрономията. - Йелм кимна към соса и подаде черпака на Евен. - Ще бъдеш ли така добър да го разбъркваш бавно, докато сляза до мазето за по-подходящо вино, мисля, че имам едно ловджийско италианско, точно от такова се нуждаем. - Евен пое черпака и видя как Йелм извади от пазвата си ключ на път към коридора. Отключи се врата и затропаха стъпки надолу по стълбище.
Дали в мазето няма някое пиратско съкровище? - помисли си Евен и остави черпака, за да си налее вино. От прозореца можеше да види улицата и той се запита в коя ли от къщите живее Сюзан. Беше казала номер шестнайсет, Йелм живееше в единайсет, значи бе онази червена двуетажна сграда с колите отпред.
По дяволите! Мамка му! Евен остави чашата, за да не рискува да я счупи от раздразнение. Беше забравил да се обади на Сюзан, както бе обещал. Всъщност беше странно, че тя не се бе опитала да го потърси цял ден. Или пък... може би чисто и просто й беше омръзнало да чака отговор и го бе зарязала?
Дали да не мине през тях на тръгване и да помоли за прошка, може би щеше да преспи у тях? Би било практично - усещаше, че се налага хубаво да си пийне, за да преживее вечерята с Йелм.
Взе чашата и отпи солидна глътка, облегна се на перваза и загъргори с хубавото вино в уста.
След разочароващото посещение в пощата пое към дома и насъбра листите от Май и формулата на Нютон, нае сейф в най-близката банка и почувства облекчение, настроението му се повдигна заради увереността, че вече всичко е на сигурно място. После се изкъпа и преоблече, чудеше се как ли Йелм щеше да коментира вида му. За негова изненада издателят не показа нито с поглед, нито с гримаса, нито с думи, че вижда нещо необичайно в лицето на Евен.
По стълбището се чуха стъпки, вратата на мазето се затвори и заключи и Йелм се шмугна в кухнята по обичайния си, неуравновесен начин, натиквайки ключето под ризата.
- Добре ли е сос... ? О! - Той изгледа Евен на прозореца.
- Знам ли, сигурно се справя добре.
Йелм остави бутилката, поразбърка съдържанието на касеролката, нагледа картофите във фурната и отвори бутилката от мазето.
- Споменах ли, че съм купил месо от лос? Месарят имаше такова крехко парче, че можех да го нарежа с поглед. - Той вкуси от виното за телешко и изгледа госта си. - Какво те привлича у Нютон?
Евен загледа отражението си в стъклото на прозореца, за да види дали не се бе разкрил. Ама че наивен въпрос. Отпи жадно от виното, преди да отговори.
- Гениалността, нюхът, с който е прозирал числата, виждал е възможностите им в нови положения, правил е неща, невъзможни за други хора по света. Гледал е на света като на ребус, който трябва да разгадае. Също така се е справил с голяма част от него, невероятно важна при това. Благодарение на него науката е направила квантов скок.
- Толкова особен ли е бил геният му? - Йелм го изгледа косо над дъската за рязане, където режеше броколите на розички. - Не е ли просто факт, че е отделял доста време и е налучквал някои неща?
Евен се усмихна, ето го наказанието, задето се отнасяше снизходително към храната и виното. Мнението му за Йелм се повиши.
- Ами, като изключим това, че с един замах е направил цялата Вселена понятна, обяснил е движението на планетите около Слънцето, на Луната около Земята, приливите и отливите, траекториите на кометите, дал е отговор на някои от най-сложните въпроси, над които човечеството е размишлявало хилядолетия наред, нека ти разкажа една кратка история, която доста ясно показва значимостта му. - Евен отпи, преди да продължи. - Негов съвременник, математик на име Бернули, обичал да измисля загадки и задачи, които колегите или учениците му да разрешават, или пък той самият. През 1696 чисто и просто попитал: имам две точки, А и В на известно разстояние и на различна височина. Прокарвам път от А до В и пускам камък да се търкаля по него само с помощта на гравитацията. Кой път ще му даде най-кратко време за търкаляне?
Йелм слушаше внимателно, като в това време изсипа броколите в стъклена купа и започна да реже гъби.
- Изглежда никой от учениците и колегите му не е успял да реши задачата, затова я препратил на известни европейски математици, един от които бил и Лайбниц. Само че и те не успели. - Евен завъртя виното в чашата, загледа се в отражението на светлината в червенината му. - Злите езици говорят, че Лайбниц, който поначало бил добродушен и толерантен човек, със злобна усмивчица предложил да изпратят задачата на „великия Нютон“, най-вероятно за да го притиснат до стената, както и всички останали. Нютон пък, който по него време бил сравнително новоизбран управител на Монетния двор в Лондон, си имал доста проблеми в работата - предишният заемащ службата тотално бил занемарил задълженията си.