Невидимото братство
- Автор: Ауст Курт
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Невидимото братство». Краткое содержание книги:
В центъра на Париж е извършено показно самоубийство. Скоро след това близките на мъртвата, застреляла се пред очите на десетки шокирани свидетели, започват да получават кодирани съобщения и безценни пратки от нея.
Един брилянтен математик трябва да разчете шифрованите послания, получени от жената, която не е преставал да обича. За да разбере причината, накарала я да пожертва живота си.
Защо триста години след смъртта на Исак Нютон неговите окултни и алхимични тайни са толкова ценни и опасни?
Зад завладяващия сюжет на този напрегнат роман са скрити реални факти и документи, свързани с тайните занимания на гениалния Нютон. Векове по-късно е открит мистериозният код, използван от него, за да скрие откритията си в областта на непозволените науки.
Сутринта не успя да запали колата под наем и хвана автобуса до центъра и градския музей, където имаше уговорка с един служител.
Скоро щеше да стане пет часът, работният ден бе приключил и тя зъзнеше на студа. Забеляза, че оставаше почти половин час до следващия автобус. Зачуди се дали да не хване такси до пансиона, но зърна едно кафене, което я изкуши повече. Получи си капучиното и извади тефтера и писалката. Остана така, обезкуражена, загледана във виелицата, примесена с фини снежинки. Отвинти капачето на писалката и написа:
Г8 ноември, кафене, Женева - Не съм открила нищо особено. Вече знам, че Жан-Кристоф е бил и астроном, но не мисля, че това има нещо общо с Нютон. За разлика от брат си е прекарал почти цял живот в родния си град, Женева, но също така е и пътувал.
Ходил е в Лондон, където на практика става „Член на Кралското научно дружество“ през 1706, макар да не е известен с никакви научни постижения - поне доколкото успях да разбера (през 1706 Нютон е бил президент на дружеството!!! Дали тази чест не е знак на благодарност за помощта - за едно или друго нещо?) Жан-К. е посещавал и Париж, и Рим, но всеки път се е връщал у дома в Женева.
Посетих библиотеката, градския музей, няколко други музея и един отдел на Държавния архив. Доста малко сведения има за семейство Фасио дьо Дюилие и повечето информация се отнася по-скоро до брата, Никола. Никола Фасио дьо Дюилие е прекарал последните си години в Лондон и освен с приятелството си с Нютон е известен и като изобретател на диамантен свредел и с намесата си в спора между Нютон и Лайбниц относно откритието за диференциалното смятане (така ли се казва, Евен?).
Но за останалите членове на семейството - на практика нищо. Ужасно разочароващо е и не знам как ще продължа напред.
Май-Брит вдигна чашата, огледа се разсеяно из кафето, където все повече клиенти търсеха убежище от студа с топло кафе и сладкиш. Докато капучиното се разливаше меко в устата й и топлината му гъделичкаше приятно бузите й, тя забеляза мъж, наблюдаващ я над горния ръб на списание. Седеше в дъното, близо до вратата на тоалетната, беше леко пълен, малко по-млад от нея, с тъмни мустаци, които от разстояние изглеждаха рошави и мръсни. Той продължи да се взира в нея и тя извърна поглед. В лицето му имаше нещо познато.
Отделни срещи между хората могат да бъдат така съдбовни, както срещата между живота и смъртта. Наскоро бе прочела това изречение някъде и доби неприятното усещане, че й предстоеше точно такава среща. Остави чашата и побърза да прибере нещата си. С ъгълчето на
окото си видя как мъжът се изправи, тя взе палтото си и също стана. Мъжът направи завой към входа, но свърна наляво и застана точно до нейната маса. Май-Брит нарами чантата си и си придаде възможно най-високомерен и свиреп вид.
- Извинете - започна той на английски, макар акцентът да издаваше, че бе французин. Май-Брит се престори, че не говори на нея и понечи да го заобиколи. Той препречи пътя й: - Не сме ли се срещали и преди? Името ми е Симон Латур.
Глава 64
- Отначало мислех да сервирам телешките пържоли на Талейран - обясни Один Йелм, разбърквайки с меки движения съдържанието на касеролка, - но бе абсолютно невъзможно да открия подобаващ стек. Или беше толкова стар, че едва не се бе превърнал в крава, или беше замразен. А всички знаем какъв е вкусът му в такъв случай. -Той погледна Евен, за да получи потвърждение на думите си. Евен се огледа в рустикалната кухня: ламперията и шкафовете бяха от дъб на тъмни петна, от наредени по грубите рафтове глинени делви се подаваха спагети, мъдреха се буркани, пълни с боб, сушени домати, гъби и плодове. Плотовете представляваха масивни, грубо рендосани дъски, покрити с тънък плексигласов лист - атмосферата беше такава, че човек очакваше пред прозореца да замучи крава или да кудкудякат кокошки.
- Имаш газова печка - отбеляза Евен, за да се намира на приказка.
- О, да, налага се. Осигурява най-добър контрол над топлината. - Йелм дегустира виното, което бе налял за двамата, примлясна и погледна етикета скептично. - Това е Медок от малко лозе на юг от Льо-Вердон, пивко е и леко охладено определено е добро за телешко, но за дивеч... не знам... Ти какво ще кажеш?
Евен опита виното и отвърна, че е хубаво - нито твърде кисело, нито твърде сладко.
- Добре е - каза той и изпразни чашата на един дъх, демонстрирайки познаваческо въодушевление.