Невидимото братство
- Автор: Ауст Курт
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Невидимото братство». Краткое содержание книги:
В центъра на Париж е извършено показно самоубийство. Скоро след това близките на мъртвата, застреляла се пред очите на десетки шокирани свидетели, започват да получават кодирани съобщения и безценни пратки от нея.
Един брилянтен математик трябва да разчете шифрованите послания, получени от жената, която не е преставал да обича. За да разбере причината, накарала я да пожертва живота си.
Защо триста години след смъртта на Исак Нютон неговите окултни и алхимични тайни са толкова ценни и опасни?
Зад завладяващия сюжет на този напрегнат роман са скрити реални факти и документи, свързани с тайните занимания на гениалния Нютон. Векове по-късно е открит мистериозният код, използван от него, за да скрие откритията си в областта на непозволените науки.
- Здрасти... аз съм, Евен - успя да изговори, заеквайки.
- Здрасти, Евен. Много мило, че се обади. Липсваше ми. Как е? - Гласът й бе далечен и звучеше все едно беше на открито. Наоколо се чуваха гласове и коли.
- И ти ми липсваш - отвърна Евен, внезапно засрамен, задето бе мислил за нея толкова малко. - Навън ли сте? Толкова е шумно около теб.
- На път сме към стадиона. По дяволите, колко е горещо тук. Иначе е добре.
- Имам посетители - обясни Евен и погледна сержанта. - Един човек тук иска да говори с теб. Удобно ли е?
- Да, разбира се - учуди се Кити. Евен подаде телефона на Саикх, който се представи и попита за неделя вечер и насиненото око, за филма и къде бяха паркирали колата. Получи отговори, които Евен не успя да чуе, благодари за информацията и му върна телефона.
- Там ли си още? Исках само да благодаря за помощта - каза Евен.
- Евен, станало ли е нещо? Какво се е случило? Защо полицията е при теб? - гласът на Кити пресекваше от притеснение.
- Няма нищо. Не мисли за това. Недоразумение. - Евен
каза „чао“ и прекъсна разговора.
- Ти не каза ли, че не пушиш? - главен инспектор Молвик стоеше на вратата с пурета в ръка.
- Ти не можеш да пушиш тук.
Инспекторът се усмихна нежно.
- Мога ли да си взема една? Добре изглеждат.
Евен сви рамене уморено, беше му лошо и се надяваше да си ходят. Последното, което му се искаше в момента, беше пуретата на Йелм. Главният инспектор я прибра в джоба си и погледна сержанта.
- Е, мисля, че научихме това, от което се нуждаехме. Благодаря за разговора, ще намерим вратата сами.
Излязоха в коридора, а главният инспектор се обърна и надникна в кухнята.
- Погребението е днес в 13:00 на Източното гробище. Ще кремират баща ти.
Той изчезна. Входната врата се затръшна и след малко Евен чу двигателя на кола. Настъпиха газта и изчезнаха по улицата, тръгнаха си, а миналото остана при него като думкащо главоболие.
Глава 67
Франция
- Като да се промъкваш покрай отровен паяк, да се провираш нагоре-надолу из мрежата му, без да те забележи. - Симон Латур извади цигара и я поднесе към устата си, но пълничките му бузи поруменяха и пак я остави. Май-Брит се усмихна, сякаш нищо не се бе случило, съсредоточи се да поддържа същата скорост като останалите в средната лента на магистралата. Бяха минали Бур-ан-Брес и Май-Брит се бе обадила в офиса за коли под наем в Лион, за да обясни, че ще остави автомобила в Париж.
- Колко време вече се занимаваш с това?
- Преди няколко години написах критична статия за местен топ-политик от Тулуза, кариерист и мошеник, заслужаващ да го обесят и разфасоват публично. Само че колкото и доказателства да намирах срещу него, редакторът на вестника все ми отказваше да ги отпечата. Всъщност ми забрани да продължа разследването и най-накрая заплаши да ме изхвърли. Това събуди любопитството ми и започнах да следя и двамата. Открих, че в града има клуб, в който двамата членуват, клуб, който не биваше да се набива особено на очи. Срещаха се веднъж на два месеца в голяма аристократична вила. Успях да се уредя като помощник в кухнята и една вечер, когато имаха среща, се промъкнах зад завесите в Светая светих и за пръв път открих тайното братство на масоните.
Май-Брит включи левия мигач и ускори, за да изпревари една цистерна. Фин-Ерик беше член на масонския орден в Осло. Отказа се, когато се роди Стиг. Тоест, каза, че се е отказал, но тя бе останала с ясното впечатление, че някои от така наречените му орнитоложки вечери минаваха заедно с братята в ложата. На нея й беше все едно дали бяха братя птичари или братя по ложа. Не проумяваше само защо посещенията в някакъв безобиден момчешки клуб трябва да бъдат толкова тайни, така или иначе никога не бе имала намерение да му ги забранява. По-добре това, отколкото да отиде в центъра и да го шиба някоя мадама по прашки и с гумени ботуши или каквото там измисляха мъжете, когато вършеха нещо скришом. Сигурно бе заложено в у-хромозомите - тази детинска заплененост от тайнственото. Забеляза, че Латур я наблюдава.
- Да? - попита тя. - Какво стана?
- Ами, беше наистина смешно да гледаш как възрастни мъже се държат като дванайсетгодишни с богато въображение. Говореха с високопарни изрази и използваха титли и почетни звания, достойни за бойскаутите. - Латур поклати глава и се загледа през прозореца. - Няма да ми повярваш, ако ти разкажа всичко.
- Какво искаш да кажеш?
- Кои са членовете на подобни клубове. Какво правят, какви са плановете им. Разбира се, някои клубове са напълно безобидни, за много от тях можеш да прочетеш във вестниците. Подозирам, че някои от тях функционират като фасада за други, по-съмнителни групи като...