Невидимото братство
- Автор: Ауст Курт
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Невидимото братство». Краткое содержание книги:
В центъра на Париж е извършено показно самоубийство. Скоро след това близките на мъртвата, застреляла се пред очите на десетки шокирани свидетели, започват да получават кодирани съобщения и безценни пратки от нея.
Един брилянтен математик трябва да разчете шифрованите послания, получени от жената, която не е преставал да обича. За да разбере причината, накарала я да пожертва живота си.
Защо триста години след смъртта на Исак Нютон неговите окултни и алхимични тайни са толкова ценни и опасни?
Зад завладяващия сюжет на този напрегнат роман са скрити реални факти и документи, свързани с тайните занимания на гениалния Нютон. Векове по-късно е открит мистериозният код, използван от него, за да скрие откритията си в областта на непозволените науки.
Йелм го погледна със съжаление.
- Точно това не знам. Както казваш, трябва да има нещо на едно или друго място, но нямам понятие къде. - Той насочи пуретата си към Евен. - Но ти, който навярно си я познавал най-добре, ти сигурно можеш да се сетиш за някое място, където би могла да скрие това-онова - и защо.
- Не - отвърна Евен, загледан в пистолета на масата. - Не. Нямам представа.
Евен тъкмо бе станал от дивана, за да си ходи, когато телефонът звънна. Один го вдигна, поговори за кратко и закри слушалката с ръка, обясни, че трябвало да поговори от кабинета си за две минути. Веднага се връщал. Евен кимна и остана прав насред стаята, пиян и леко несигурен къде да се дене, облегна се на бюфета. Мобилният телефон на Йелм бе оставен до една ваза - малък и подканящ, молеше да го използват, не да лежи мрачен и безполезен. Евен натисна някакво копче и екранът светна. Той надзърна предпазливо през рамо, после потърси съобщенията. Занизаха се редица непознати имена, докато изведнъж видя „Кити“. Ослуша се към кабинета и чу ръмжащия глас на Один Йелм. Пръстът му не се поколеба, текстът излезе на екрана и Евен зачете думите с каменно лице. Датата показваше, че беше отпреди седмица.
Когато Один се върна, Евен вече беше в коридора, обличаше си коженото яке.
- Съжалявам, че излязох така неучтиво, но разговорът беше все пак важен. От Франция - обясни Йелм. - Вземи - той извади три пурети и ги пъхна в джоба на ризата на Евен. - За из път.
...да спреш с всичките си глупости... приключихме... моля те. Евен изгледа мъжа, получил съобщението от Кити. Получил молбата й. Кой беше той всъщност? Кой се криеше зад приветливата външност, зад фасадата на културния сноб?
Преди да успее да се замисли дали не бе твърде пиян, за да прецени колко разумно беше да пита, той го направи:
- Кой е Симон Латур?
Один Йелм вдигна глава с изненада.
- Чул си разговора? - Погледът стана изпитателен, гласът - премерен. - Френски писател е. Какво чу?
Нищо - отвърна Евен и си тръгна. - Нищо.
Глава 65
Женева
Седнал на писалището, мъжът изглеждаше дребен. Май-Брит се съмняваше дали краката му изобщо достигат пода. Овалното му лице лъщеше все едно за закуска бе ял датски сладкиши с майонеза. Тя усети Симон Латур зад гърба си, леко вдясно, сякаш внимаваше да не се набива на очи.
Симон обясни коя е тя и мъжът кимна. Май-Брит помоли Симон да излезе в преддверието, преди да обясни на мъжа от какво се интересува. Направи го на френски. Говори бързо и премина направо към същината. Когато приключи, той с бърз почерк записа бележки в някакъв тефтер. На стената висяха най-различни поставени в рамки дипломи, подчертаващи компетентностга му и една снимка, на която дребният човечец бе прегърнал през кръста по-млад мъж. У младия имаше нещо познато, но Май-Брит не успя да разбере какво. Определено беше някой швейцарски познат, приличаше на такъв.
- Семейство Фасио дьо Дюилие - повтори мъжът, докато записваше още нещо. - Ще започна издирването следващата седмица.
- Искам да знам къде се е дянала библиотеката им, книгите, де - повтори Май-Брит, за да се увери, че той е разбрал задачата. Не искаше да й чертаят родословно дърво. - Аз съм историк и знам, че сбирката им съдържа много интересни произведения, които се намират трудно.
- Да, разбирам. Към кого да се обърна, когато резултатът е налице? - Говореше така, сякаш положителният резултат се подразбираше, просто въпрос на време.
Май-Брит му даде номера на мобилния си телефон, подчерта конфиденциалността на отношенията им - никой, дори Симон Латур не биваше да знае за характера на задачата. Мъжът кимна спокойно и прие капарото от петстотин франка.
Когато излязоха на улицата, тя хвана Симон Латур за лакътя.
- Ще дойдеш ли с мен до Париж?
Глава 66
Евен лежеше буден, когато чу тихия глас под прозореца.
Не беше в настроение да посещава Сюзан на тръгване от Йелм, затова взе такси и си беше у дома малко след полунощ. По това време умът му работеше на пълни обороти, та поработи няколко часа с една страница от формулата на Нютон, която бе сканирал на компютъра, но усети как умората надделява и се мушна под юргана. Преди миг се бе борил с някакъв подобен на кошмар сън, в който стои на самотно парче земя и гледа как всичко около него се разпада. Спомни си, че бе сънувал нещо подобно и преди. Лежа в полусън и си мисли за Май и „наследството“, как му го бе завещала, понеже беше недосегаем и нямаше с какво да го заплашат. Той беше сам, съвсем сам и никой не можеше да му отнеме скъп човек. Май имаше деца, затова бе умряла. Мислеше си и колко добре го бе познавала, как бе измислила кодове, които той и почти единствено той можеше да разгадае. Как писмото, написано в Париж и картата петица купа го бяха отвели до Кити и плика, който пък от своя страна го насочи към формулата на Нютон. После пък се появи ключът, снимката с пасианса излезе на бял свят и картите разкриха мистерията си: пощенската кутия и пакета със записки, дневник и още тайни.