Невидимото братство
- Автор: Ауст Курт
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Невидимото братство». Краткое содержание книги:
В центъра на Париж е извършено показно самоубийство. Скоро след това близките на мъртвата, застреляла се пред очите на десетки шокирани свидетели, започват да получават кодирани съобщения и безценни пратки от нея.
Един брилянтен математик трябва да разчете шифрованите послания, получени от жената, която не е преставал да обича. За да разбере причината, накарала я да пожертва живота си.
Защо триста години след смъртта на Исак Нютон неговите окултни и алхимични тайни са толкова ценни и опасни?
Зад завладяващия сюжет на този напрегнат роман са скрити реални факти и документи, свързани с тайните занимания на гениалния Нютон. Векове по-късно е открит мистериозният код, използван от него, за да скрие откритията си в областта на непозволените науки.
Докато за пореден път размишляваше над мистериозния и избор: да му предостави сведенията си чрез две следи, той чу гласа отвън. Звучеше наполовина шепнешком и в тона се криеше въпрос. Никой не отговори. Въпросният пак заговори и Евен реши, че говореше по мобилен телефон или нещо подобно. Спомни си, че преди няколко минути бе дошла кола, малко необичайно, понеже всички в този квартал заминаваха по това време на денонощието - отиваха на работа. Спалнята му гледаше към задния двор, а колата бе паркирала наблизо пред къщата, затова Евен не я свърза със себе си, като цяло не й посвети нищо повече от половин мисъл. Не и преди да чуе гласа. Пак прошепна, още веднъж звучеше като въпрос, но не се чу отговор.
Тъкмо преметна крака на пода и чу съскане в коридора. Будилникът на нощното шкафче показваше седем и десет. Само един тип хора звъняха по това време на денонощието, също така само те можеха да изпратят някого в задния двор на живота.
Той се облече спокойно, чу ново раздразнено съскане, завърза обувките си и излезе в коридора.
- Момент - извика и отиде в банята, където си изми зъбите и наплиска лице. Това избистри мозъка му и вече се чувстваше ако не готов, то поне подготвен да се срещне с третата власт.
- Главен инспектор Молвик - оповести висок, грубоват мъжага в края на петдесетте си години, когато Евен отвори вратата. С професионален жест му показа съвсем бегло ламинираната си карта. - Ти ли си Евен Вик?
Евен го погледна.
- Много добре знаеш, по дяволите.
- Може ли да вляза?
- За какво става въпрос?
- Да не искаш всички съседи да видят, че стоиш тук и приказваш с полицията?
Евен погледна към колата отвън, цивилен бял форд сиера.
- Докато се обличате като цивилните, а се държите по този начин, съседите ще приемат каквото и да било. Няма проблем.
- Да не са те били наскоро? - главен инспектор Молвик се загледа в окото му с интерес.
- Блъснах се в една врата - отвърна Евен и посочи с палец към задната част на къщата. — Шофьорът ти няма ли да влезе?
Главният инспектор даде нареждане на ръката си, където очевидно имаше микрофон и след малко в края на къщата се появи млад мъж, прескочи плета на съседите и му подаде ръка.
- Мохамад Саикх, сержант.
- Евен Вик, уморен - отвърна той и се отдръпна настрана.
Влязоха в кухнята.
- Кафе? - попита Евен.
Главният инспектор не отговори, но Саикх кимна дружелюбно и благодари.
- Къде си бил в петък вечер? - Молвик седна разкрачено до масата. От грубата му кожа се подаваше набола еднодневна брада, а сенките под очите сивееха.
Кутийката за кафето беше празна, затова Евен разряза ново пликче, изсипа съдържанието му и го хвърли в кофата под мивката. С огромно старание премери кафето с лъжицата и сложи приставката на мястото й, преди да натисне копчето и то да светне в червено. Евен се обърна и се опря на плота. Погледна ножа за хляб на двайсет сантиметра от ръката си. Дали не беше глупаво да ги кани вътре? С годините главен инспектор Молвик бе развил солиден корем, челото му се бе поудължило, но навярно това си беше в реда на нещата. Той въздъхна.
- Преструвам се, че не съм чул въпроса ти, Молвик, и започваме отначало. Става ли? Разказвате ми защо сте тук и аз отговарям, ако искам.
Молвик изгледа сержанта си, като че ли искаше да каже: виждаш ли, проклет кретен, не иска да сътрудничи.
- В петък вечер е била убита жена - обясни сержант Саикх. - Намерихме у нея телефонния ти номер и си оставил съобщение на телефонния й секретар. Затова...
- Сюзан? Сюзан Стенли? - Евен ги изгледа втрещено и се свлече на един стол. - Тя ли е?
Сержантът кимна.
- Намерена е вчера по обед, не се е появила на работа. Кога говори с нея за последно?
Евен поклати глава.
- Да съм говорил с нея? Говорих с нея във вторник, значи преди седмица, на тръгване от апартамента й.
- Значи мястото ти е познато, бил си там и преди? - намеси се заядливият глас на главния инспектор.
- Мястото? Не и ако става дума за апартамента й в Осло, там не съм бил никога. Бях в Лондон, тя има апартамент в Лондон, аз... - Евен замълча и се опита да се успокои.
- Имаш ли някакво алиби за петък вечер? - попита Молвик.
- Петък вечер... Откъде знаете, че е умряла тогава?
- Само ще отговаряш на нашите въпроси... - излая главният инспектор и удари с юмрук по масата.