Невидимото братство
- Автор: Ауст Курт
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Невидимото братство». Краткое содержание книги:
В центъра на Париж е извършено показно самоубийство. Скоро след това близките на мъртвата, застреляла се пред очите на десетки шокирани свидетели, започват да получават кодирани съобщения и безценни пратки от нея.
Един брилянтен математик трябва да разчете шифрованите послания, получени от жената, която не е преставал да обича. За да разбере причината, накарала я да пожертва живота си.
Защо триста години след смъртта на Исак Нютон неговите окултни и алхимични тайни са толкова ценни и опасни?
Зад завладяващия сюжет на този напрегнат роман са скрити реални факти и документи, свързани с тайните занимания на гениалния Нютон. Векове по-късно е открит мистериозният код, използван от него, за да скрие откритията си в областта на непозволените науки.
Сержант Саикх изгледа Молвик и отговори.
- Съдебният лекар казва петък вечер. Ще трябва да ни извиниш, но не можем да издаваме повече информация, докато разследването е в ход.
- Убита - промълви Евен и сбърчи чело, - казваш, че е убита, но кой би могъл... - осъзна колко глупаво звучеше и се изправи, извади чаши. - Не знам дали мога да ви помогна, но какво искате да знаете?
- Къде си бил в петък вечер, по дяволите.
Евен седна, погледна главния инспектор в очите.
- Тук. Седях си в гостната, слушах пънк и смятах с числа, по-големи от сто, големи числа, с други думи. Твърде големи за един главен инспектор.
Молвик се наведе над масата и се взря в Евен.
- Още знаеш много, а? Толкова способен и гениален, мисли си, че всичко може да му се размине. Нещо май си пострадал. Тя ли те удари, докато я душеше? Съпротивлявала се е и си се праснал в някоя врата? Надявам се да е боляло.
Евен се пипна по окото.
- Получих я в неделя вечер, имам свидетели.
- О, така ли? И кой? - киселият дъх на главния инспектор удари Евен и той се дръпна назад.
- Кити... Казва се Кити Банг. Мога да й се обадя и да потвърди. Бяхме заедно на кино и ни нападнаха четирима младежи, искаха колата. Момент, мога да намеря телефонния й номер. - Той отиде в гостната, за да вземе телефона. Лежеше до дивана. Чу в кухнята да се тряска врата на шкаф. Като се върна, главният инспектор седна на масата с ръка в джоба.
- Какво се случи? - попита сержант Саикх. - Съобщихте ли за нападението и кражбата на колата?
- Не я откраднаха. Подплашихме ги.
- Да - отвърна Молвик сухо, - сигурно. Младият Вик не пропуска възможност за истинско сбиване. Четири младежи, казваш, сигурно са били хлапета, а колко бяха момичета? На жените не им е трудно да умират в компанията ти, Евен Вик, или да им разбиват черепа.
- Млъквай, Молвик! Знам, че още душиш наоколо, за да намериш за какво да ме окошариш. А онзи път беше просто една свинщина на колега, заради която...
- Не говоря за майка ти, макар и там да липсват само
доказателства... Мисля си за една колежка, млада полицайка от конната полиция. Един проклет пънкар разби черепа й, пропаднал наркоман, който искаше да покаже колко е силен. - Молвик протегна към ръката на Евен дълъг, жилест пръст, пожълтял от никотин. - Видях те с бинокъла, но си махна татуировката, която доказваше, че си ти. На ръката на оная свиня, дето я удари, пишеше 666, получихме снимки от американското посолство. И имаше шал на лицето, страхливецът. Но аз знам, че си бил ти, знам го. -Той прошепна последните думи.
Тя не загина. Имаше цветя... Евен дишаше тежко, не можеше да каже нищо. Оправи се... с пожарникар в Шиен.
- А преди няколко седмици умря и жена ти, бившата. Ядосан ли й беше, предпочела е мъж, който не е удрял? Затова ли е заминала за Париж и се е застреляла? А кокаина си си изхвърлил в тоалетната, сам си го признал. - Молвик говореше тихо, но гневно и плюнката му уцели ръката на Евен. - А сега и Сюзан Стенли, млада, красива жена. Искала е да скъса, когато си показал тъмната си страна? И тя ли не хареса садистичните ти наклонности? Не искаше ли да смърка с теб? Имаш кръв високо над лактите, Евен Вик. И аз ще го докажа, ще...
- Главен инспектор Молвик! - сержант Саикх го беше стиснал здраво за рамото и по-възрастният полицай млъкна рязко. Отърси се от ръката, взря се в Евен, издиша тежко и се стовари отново на стола. Ръката му се мушна в джоба на якето и излезе с пакет цигари.
- Може ли да запаля?
Евен поклати глава. Нямаше сили да говори. Но, по дяволите, нямаше да остави този проклет призрак от миналото да пуши в къщата му.
- Ще отворя прозореца на тоалетната и ще пусна една вода - изсумтя главният инспектор и излезе в коридора, без да чака отговор. Евен го видя да отваря вратата на спалнята, преди да успее да намери тоалетната.
- Съжалявам - обади се сержант Саикх. - Тази нощ почти не сме спали.
Евен се надигна от стола и сервира кафето. Наля за двамата и върна каната в машината, ръката му трепереше и стъклото издрънча в метала. После отвори шкафа и погледна боклукчийската кофа, пликчето от кафе все още беше там.
- Може ли да взема адреса на приятелката ти?
- Тя... е в Южна Африка. Вчера замина. - Евен седна.
- Ще се върне чак след седмица. Мога да й се обадя. - Той намери номера в телефона и го набра. Кити му бе казала да звъни на домашния телефон и разговорът щеше да се прехвърли. Отначало си звънеше нормално, но изведнъж се чу пиукане и зазвучаха дълга редица цифрови тонове, сякаш набираха номера на някаква страна на другия край на света. Отново се позвъни и внезапно Кити отвърна с „ало“. Евен така се зарадва да чуе гласа й, че отначало не можа да каже нищо.