Невидимото братство
- Автор: Ауст Курт
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Невидимото братство». Краткое содержание книги:
В центъра на Париж е извършено показно самоубийство. Скоро след това близките на мъртвата, застреляла се пред очите на десетки шокирани свидетели, започват да получават кодирани съобщения и безценни пратки от нея.
Един брилянтен математик трябва да разчете шифрованите послания, получени от жената, която не е преставал да обича. За да разбере причината, накарала я да пожертва живота си.
Защо триста години след смъртта на Исак Нютон неговите окултни и алхимични тайни са толкова ценни и опасни?
Зад завладяващия сюжет на този напрегнат роман са скрити реални факти и документи, свързани с тайните занимания на гениалния Нютон. Векове по-късно е открит мистериозният код, използван от него, за да скрие откритията си в областта на непозволените науки.
- Спокойно можеш да се уповаваш в тях - отвърна Евен.
- Получи стипендия от една феминистка организация и пътува из Европа. Първо половин година, а на следващата - още три месеца, за да изследва архиви и частни сбирки кореспонденция. Влагаше много труд в работата си, както винаги, когато нещо я завладееше сериозно.
- Вече сте били женени?
- Да. Аз имах докторантска стипендия в Кеймбридж и живеех там част от времето, но си ходехме на гости винаги, когато имаше възможност.
Один Йелм кимна.
- Тогава си се запознал с Нютон?
- Не. Нютон беше моят герой още от детските години.
- Евен обърса чинията с последното парче френски хляб, сдъвка го и се облегна със стон. - Ох, толкова съм сит, че покрай мен може да прелети пица, без да ми се прииска да я докосна.
- Пица! Смееш да мислиш за пица сега!? - Йелм изглеждаше искрено възмутен.
- Не, нали точно това казвам - усмихна се Евен. - И през ум не би ми минало.
Йелм вдигна вежди примирено и стана.
- Ела, да седнем в салона. Ще направя кафе и ще пийнем коняк, ще изпушим по някоя пура. За по-късно съм приготвил десерт, френска прасковена мелба, способна да накара кошмарите ти за пицата да се изпарят като вампири при вида на пресен чесън.
В „салона“, помисли си Евен. Коняк и пури. Мелба. Картофи Ана. Този Йелм беше културен сноб от класа.
Само че симпатичен.
- Говори се - започна Один Йелм на идване с бутилката коняк и две кръгли чаши, - че имаш страстно отношение към числата и можеш да откриеш нещо специално в каквато и да било конфигурация, нещо лично, така да се каже. Вярно ли е?
О, не, помисли си Евен. Като да си изправен пред нов курс студенти, все ще се намери някой, който да е чувал историята, мита. Знаеше, че можеше да кори само себе си, не умееше да си държи езика зад зъбите, когато трябва.
- Всъщност е доста просто - отвърна и взе чашата коняк. - Тук няма фокус-бокус. Всички могат да го направят. Знаеш, всяко число се дели на частите си, вижда се как е съставено, можеш да определиш към каква група числа спада и какви особености следват от това. Почти като да дисектираш цвете и да откриеш към кое семейство и група растения спада според характерните му белези, дали листата са на кръст или не и т.н. - Той сви рамене и прие една от пуретите на Йелм. - Когато ме попитат, съм достатъчно глупав... суетен, за да отговарям, да разказвам тези неща. - Въздъхна и погледна пуретата, чувстваше се пиян. - Май ми харесва да впечатлявам младите студенти. Но всичко е илюзия, начин да си спечелиш незаслужено възхищение. Всичко приключва, когато ме опознаят.
- 99 - каза Йелм и го изгледа лукаво.
Един от систематичните несистематици, помисли си Евен. Един от онези, които си мислят, че 100 е хубаво, кръгло число и следователно твърде лесно, затова им се струва, че съседното трябва да бъде трудно.
- Вземи което и да е трицифрено число, например 785, завърти го на обратно и намери разликата.
- Какво! Аз ли? - Евен кимна и Йелм извади телефона си и защрака. - Каза 785 минус обратното... 587. Да видим... разликата е 198. Той вдигна очи.
- 198 е 99 по две. Подобна разлика между две трицифрени числа, от които едното се обръща наопаки, винаги се дели на 99.
- Винаги... Майтапиш се...!
- Не, вземи ново число.
- 982.
- Окей. 982 минус 289 е 693...
- Момент... - Йелм защрака по телефона си. - Да, ох... - отвърна и вдигна очи.
- 693 делено на 99 прави точно 7, нито повече, нито по-малко.
Йелм изглеждаше едновременно объркан и впечатлен. Провери резултата на калкулатора на телефона си и кимна.
- Мога и други неща - обясни Евен и се почувства приятно детински. - Вземи ново трицифрено число, извади обратното му и още отсега мога да ти кажа каква е средната цифра - 9.
Йелм го изгледа скептично, измърмори 220 и започна да смята на калкулатора.
220. Божичко! Евен се втренчи в него. 220. Добродушно число. По дяволите! Това бе решението на пощенската кутия, която не искаше да се отвори. Как не се беше сетил преди. Дали не подценяваше Май, както и Фин- Ерик? Тъкмо той трябваше да знае, че тя беше толкова способна...
- Да, по дяволите, 198 - възкликна Йелм. - Откъде знаеш.
- Ами... просто е така. - Евен погледна домакина си разсеяно и се замисли за 220 и 284. Две числа, които бяха приятели, бяха свързани, бяха неразделни точно както двама души, които имат дете. Вземеше ли човек всички цели делители на 284, сборът им образуваше 220. Събереше ли по същия начин всички цели делители на 220, образуваха 284. Нямаше логика да бъде точно така, феноменът просто нямаше обяснение. Просто си беше факт. Една от смешните приумици на математиката. Това беше толкова известно сред математиците, че трябваше да асоциира 284 с 220 още като го видя. Сега знаеше и защо Май бе оставила числото 1000 само - за да му даде шанс да дешифрира кода.