Невидимото братство
- Автор: Ауст Курт
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Невидимото братство». Краткое содержание книги:
В центъра на Париж е извършено показно самоубийство. Скоро след това близките на мъртвата, застреляла се пред очите на десетки шокирани свидетели, започват да получават кодирани съобщения и безценни пратки от нея.
Един брилянтен математик трябва да разчете шифрованите послания, получени от жената, която не е преставал да обича. За да разбере причината, накарала я да пожертва живота си.
Защо триста години след смъртта на Исак Нютон неговите окултни и алхимични тайни са толкова ценни и опасни?
Зад завладяващия сюжет на този напрегнат роман са скрити реални факти и документи, свързани с тайните занимания на гениалния Нютон. Векове по-късно е открит мистериозният код, използван от него, за да скрие откритията си в областта на непозволените науки.
В деня, когато получил задачата, той се прибрал късно следобед, изтощен. Племенницата му Катрин, която живеела при него по това време, оставила писмото от Бернули на масата. Той го отворил, прочел загадката и предпочел да игнорира предизвикателството. Главата и тялото на петдесет и четири годишния математик били твърде уморени и оставил писмото настрана. След вечеря обаче любопит-
ството го заглождило и скоро честолюбието надделяло. Седнал на писалището си с лист, перо и запалена лампа. Изписал страници изчисления и станало полунощ. Катрин пожелала лека нощ, без да получи отговор, и си легнала. Часовете минавали. Часът станал два, после три. Най-сетне изправил скования си гръб и погледнал листа доволно. Часът бил четири посред нощ - и той бил решил задачата.
- Боже! Вярно ли е? - впечатли се Йелм и направи френска гримаса, която напомни на Евен за инспектор Бонжов. - Успял е за половин ден, а всички останали са били принудени да се откажат? - Той отвори фурната и извади огнеупорна чиния с картофи, нарязани на колелца. - Е, може да сядаш на масата, скоро ще сервирам.
Сосът за дивеч, картофите, салатата, виното, всичко беше вкусно. Евен усещаше как вкусовите му рецептори си умираха от удоволствие.
- Това са Картофи Ана - обясни Йелм и си сипа допълнително. - Наречени са на Ана Лионска. Била френска куртизанка, толкова желана, че популярното Кафе Англе в Париж обзавело стая за нея, където да я посещават най- отбраните й гости: крале, графове и благородници. Там имало най-необходимото - легло, шезлонг и маса, винаги наредена за двама. Готвачът бил толкова доволен, задето привличала в ресторанта известни хора от цяла Европа, че създавал нови ястия на нейно име. Едно от тях е Картофи Ана, което ядеш сега.
Евен набучи парченце гъба и го вдигна.
- А ти защо се интересуваш от Нютон?
Йелм му хвърли бегъл поглед, преди да се усмихне доволно.
- Тайните. Личността с многото противоречия. Той е съвсем уникален и същевременно такъв типичен англичанин. - Йелм остави вилицата и хвана чашата. - А пропо, за типично английското, понякога си мисля, че Англия е една от малкото модерни, цивилизовани държави, защитени до такава степен, че са могли да опазят традициите си непокътнати векове наред, ако са поискали. И въпреки това нацията полага огромни усилия да открие себе си. Да вземем например уличното движение. Англичаните са единствените в света, които настояват да карат в лявото платно, същото правят и нациите, които са под бащината закрила на Империята. И си мислим, че трябва да е залегнало дълбоко в гените им, след като са толкова упорити, но не!... - Йелм се ухили широко и отпи от виното. - Чист инат. Загледай ги, когато вървят по тротоара, разминават се отдясно точно както и ние. Или пък погледни как са построени ескалаторите - стоиш вдясно, точно както в останалия свят - това не означава ли сам да се подкопаваш?
- Един добър приятел - започна Евен, - английски математик, преди няколко години беше почетен гост на банкет тук, в Осло. По време на вечерята, докато разговорът беше в разгара си, го попитаха защо англичаните така настояват да карат от лявата страна. Той отвърна, че всъщност имали известни планове за преобразувания. За проба най-напред щели да оставят тежкотоварните превозни средства да карат от дясната страна, за да видят как ще потръгне.
Йелм, който тъкмо бе отпил от виното си, се засмя така внезапно, че за малко то да изтече през ноздрите му.
- Да, да ги видим - задави се той. - Как никой не се е сетил по-рано. Англичаните умеят да мислят новаторски, колкото и да са консервативни.
Говориха за какво ли не и Евен трябваше да си признае, че вечерта бе значително по-приятна, отколкото би посмял да се надява. Разбира се, зачекнаха трагичната смърт на Май и Йелм го увери, че това е голяма загуба за издателството, независимо че бе прекарала при тях доста кратко време.
- Как я намери? - попита Евен. - Тя никога не бе работила в издателския бранш.
- Имам си връзки - Йелм се подсмихна лукаво. - И един подобен контакт ми предостави дисертацията на Май- Брит за влиянието на куртизанките върху европейската външна политика през XVIII и XIX век. Чисто и просто
беше блестяща, така добре формулирана, направо забравяш, че четеш научен текст и същевременно толкова вярна на фактите - разбираш, че можеш да се уповаваш на съдържанието. А и политическият аспект - да изследваш какво влияние са имали тези жени върху побърканите си от любов гости: крале, министри, дипломати. Очевидно е било значително, ако вярваме на изследванията на Май- Брит Фосен.