Фурията на Първия лорд [bg]

Мечът й не беше излязъл и наполовина от ножницата, когато остра студена стомана, върхът на дълъг и тънък нож, опря до гърлото й. Острието стана видимо, последвано от дланта, после от цялата ръка и изведнъж Амара се оказа лице в лице с бившата Върховна лейди Акватайн. Инвидия беше облечена изцяло в черен хитин и същото ужасно пулсиращо паразитно същество обгръщаше торса й. Косата й беше сплъстена и разрошена, очите й бяха хлътнали, а кожата имаше нездравословно блед цвят.

— Представете си — каза Инвидия. — Прекарах последния половин час да обикалям този площад в търсене на сингуларите, които бях сигурна, че Атис е скрил. За него изобщо не е характерно да използва отсъствието като маскировка, въпреки че предполагам, че в този случай е невъзможно да ги открием. Здравейте, графиньо.

Амара хвърли поглед към неподвижния си съпруг, огледа площада отдолу и стисна зъби.

— Вървете при враните, предателко.

— О, вече съм била там — безгрижно отвърна Инвидия. — Започнаха да кълват очите и устните ми, когато вордът ме намери. Не съм склонна да повтарям този опит.

Устните на Амара се разтегнаха в студена усмивка.

— Трябва ли да ви съжалявам?

— О, стига, графиньо — отвърна Инвидия. — За всеки от нас е прекалено късно да търси изкупление за греховете си.

— Тогава защо не ме убиете и не приключите с това? — отвърна Амара и вирна брадичка, за да открие още повече гърлото си за острието на Инвидия. — Стана ни самотно, нали? Липсва ни компанията на собствения вид? Нуждаете се от някакво уважение? Прошка? Одобрение?

За миг Инвидия я погледна, въпреки че очите й гледаха през Амара, сякаш я нямаше. Гримаса изкриви лицето й.

— Може би — каза тя.

— Може би трябваше да се сетите за това преди да започнете да ни убивате наред — изплю Амара. — Вие нямате яка като другите. Те са роби. Вие сте свободна. Тук сте по собствена воля.

Инвидия грубо се засмя.

— Това ли мислите? Че имам избор?

Амара вдигна вежди.

— Да. Между смъртта и унищожаването на собствения си вид. Бихте могли да се противопоставите на ворда и да умрете от отровата, която все още е във вас — да умрете от ужасна смърт. Но вместо това сте избрали да оставите всички останали да умрат вместо вас.

Очите на Инвидия се разшириха и устните й се разтегнаха назад в неестествена гримаса.

— Истински тъжната част — продължи Амара с нескрито презрение в гласа си — е, че в крайна сметка няма да има значение. В момента, в който станете по-скоро заплаха, отколкото актив за тях, вордът ще ви убие. Вие сте егоистично, негодуващо дете. Цялата тази кръв по ръцете ви е напразна.

Инвидия стисна челюсти и високо по скулите й се появиха цветни петна. Цялото й тяло започна да се тресе.