Двор от крила и разруха
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Двор от крила и разруха». Краткое содержание книги:
Коленете ми така затрепериха, че седнах на мекия диван.
— Ти каква цена плати?
Неста спря на място.
— Вероятно да гледам как се мъчи Илейн, знаейки, че аз съм се измъкнала невредима.
Скочих на крака.
— Неста…
— Не си прави труда.
Но аз поех след нея към стълбището, по което слизаше Люсиен, който пък се стресна, щом я видя да приближава.
Приятелят ми й направи място да мине и тя профуча край него. А като погледнах лицето му, разбрах, че трябва да се приготвя за буря.
Върнах се във всекидневната и се строполих в най-близкото кресло, осъзнавайки, че още съм в черната си рокля, чак когато тапицерията се отърка в голата ми кожа. Кога се бяхме върнали от Изсечения град? Преди трийсет минути? По-малко? Наистина ли бяхме ходили в Затвора едва тази сутрин?
Имах чувството, че е било преди дни. Отпуснах глава върху бродираната облегалка на креслото и се взрях в Люсиен, който се настаняваше върху заобления подлакътник на най-близкия диван.
— Тежък ден?
Изсумтях в отговор.
Металното му око се присви.
— Мислех, че Затворът е поредният мит.
— Е, не е мит.
Той претегли тона ми и скръсти ръце.
— Позволи ми да направя нещо. За Илейн. Дочух… от стаята ми. Дочух какво се случи току-що. Няма да навреди, ако някой лечител я прегледа. И отвън, и отвътре…
Бях толкова уморена, че едва събрах сили да попитам:
— Дали Котелът я е умопомрачил?
— Мисля, че е преживяла нещо ужасно — отвърна предпазливо той. — И няма да й навреди, ако най-добрият ви лечител й направи един щателен преглед.
Прокарах ръка по лицето си.
— Добре. — Думата сякаш препъна дъха ми. — Още утре сутринта.
Съумях да кимна леко и свиках цялата си енергия, за да стана от креслото. Тежест — усещах стара тежест в себе си. Като че дори сто години да спях, нямаше да е достатъчно.
— Обещай да ми предадеш какво е казал лечителят — помоли Люсиен, докато вървях към фоайето. — И… извикай ме, ако съм ви нужен.
Кимнах му отново, внезапно загубила дар слово.
Когато минах покрай стаята на Неста, знаех, че не спи. Както и че е чула всяка дума от разговора ни благодарение на елфическия си слух. Също и че чува как допирам ухо до вратата на Илейн, почуквам веднъж и надничам в стаята й, намирайки я спяща — дишаща.
Помолих един слуга да предаде на Маджа, любимата лечителка на Рисанд, че ще ни е необходима сутринта в единайсет. Не поясних защо, нито за кого. Сетне влязох в стаята си, пропълзях върху дюшека и заплаках.
Дори не знаех защо.
* * *
Силни, едри ръце потриха гръбнака ми и аз отворих очи. Стаята беше напълно тъмна и Рисанд седеше до мен на леглото.
— Искаш ли нещо за хапване? — предложи ми той с нежен, колеблив глас.
Не вдигнах глава от възглавницата.
— Пак ми е… тежко — отвърнах пресекливо.
Без да каже нищо, Рис ме вдигна на ръце. Още беше с жакета си, навярно току-що завърнал се от разговора си с Касиан.
Вдишах уханието му в тъмнината, насладих се на топлината му.
— Добре ли си?
Той не ми отговори цяла минута.
— Не.
Прегърнах го и стиснах силно.
— Трябваше да намеря друг начин — пророни той.
Замилвах с пръсти копринената му коса.
Рис прошепна:
— Ако тя… — Преглътна шумно. — Ако се появи в тази къща… — Знаех за кого говори. — Ще я убия. Още преди да е проговорила. Ще я убия.
— Знам.
И аз бих я убила.
— В библиотеката ме попита… — шепотът му стихна. — Попита ме защо съм готов да поема всичко върху себе си. Тази вечер узна защо. За да не виждам Мор със сълзи на очите. Допуснах грешка. Опитах да намеря друг изход от дупката, в която сме пропаднали.
И междувременно бе загубил нещо — Мор беше загубила нещо.
Прегръщахме се безмълвно минути наред. Часове. Две души, преплетени в мрака. Свалих щитовете си, допуснах го до цялата си същност. Съзнанието му се сгуши в моето.
— Би ли рискувал да погледнеш в Оуроборос? — попитах го.
— Още не — отвърна кратко Рис, притискайки ме по-плътно към себе си. — Още не.
Глава 28
На сутринта се измъкнах от леглото с огромен напън на волята си.
Амрен бе казала, че Резбарят не би се затворил в елфическо тяло, заявила го беше с увереност.
Но можеше поне да опитам. Ако това ни даваше поне мъничък шанс да удържим срещу Хиберн, да не позволяваме на Рис да се жертва докрай…
Като се събудих, него вече го нямаше. Стиснала зъби, облякох кожените си дрехи и се ответрях до Дома на Ветровете.
Преди да достигна защитената му със заклинания територия, приготвих крилата си и се спуснах в почти сносен полет към откритата тренировъчна площадка на равния покрив.