Ханибал - врагът на Рим

— Ханон? Какво има?

— А? Нищо.

Аврелия проследи погледа му до Суниатон, който предпазливо следваше инструкциите на Квинт. Досети се моментално и реагира с бързината на котка.

— Ти също искаш да отидеш на война — прошепна тя. — Но не можеш заради верността ти към Суни.

Ханон заби поглед в земята.

Аврелия докосна ръката му.

— Няма по-добър начин да покажеш обичта си към приятел от това да останеш до него в момент на нужда. Тази постъпка изисква истински кураж.

Ханон преглътна с мъка.

— Би трябвало да се радвам да остана с него, а не да се ядосвам.

— Не зависи от теб. — Аврелия въздъхна. — Ти си войник, също като баща ми и брат ми.

Сякаш по даден знак Квинт дойде при тях.

— Какво си приказвате?

Аврелия и Ханон не отговориха.

Квинт се ухили.

— Каква е голямата тайна? Да не би да сте се досетили, че ще замина да открия татко?

Устата на Аврелия се отвори от ужас. Ханон също изглеждаше стреснат, но преди някой от двамата да успее да отговори, Суниатон се присъедини към тях, очевидно с намерението да говори. Изненадан от прекъсването на картагенеца, Квинт млъкна. Думите на Суни поразиха всички.

— Знам колко зле се чувстваш, Ханон. Заради това че чакаш да се възстановя, докато изгаряш от желание да отидеш при войската на Ханибал.

Чувството за вина заля Ханон и заплашваше да го удави.

— Ще остана с теб толкова, колкото е необходимо. Това е — заяви той и бързо се обърна към Квинт. — Какво те накара да решиш да заминеш сега?

— Трябва да кажа на татко за начина, по който се държи Агесандър. Прекалено много взе да си позволява. Смята се едва ли не за господар.

— Не е това причината — гневно се намеси Аврелия. — Би било лудост да се отървеш от опитен надзирател във време като това и ти много добре го знаеш. А и Агесандър не е направил достатъчно бели, за да бъде сменен. Ще се наложи да го търпим.

Квинт стисна зъби.

— Е, така и така заминавам. Обучението ми приключи. Войната може да свърши за няколко месеца. Ще я изпусна, ако просто чакам да бъда призован.

„Подценяваш Ханибал“, помисли си Ханон.

— Ти си луд — заяви Аврелия. — Как си мислиш, че ще намериш татко в разгара на война?

По лицето на Квинт за миг пробяга страх.

— Ще го намеря преди това — заяви той, макар да личеше, че храбростта му е само показна. — Достатъчно е да стигна до иберийското пристанище, към което ще отплава Публий. Там ще купя кон и ще последвам легионите. Когато открия татко, ще е твърде късно да ме връща обратно. — И изгледа Ханон и сестра си, сякаш ги предизвикваше да оспорят думите му.

— Пълно безумие е да говориш за толкова далечно пътуване сам — извика Аврелия. — Досега никога не си отивал по-далеч от Капуа.

— Ще се справя — намусено заяви Квинт.

— Сериозно? — саркастично отвърна Аврелия. Беше изненадана колко гневна се чувства, след като знаеше, че това рано или късно ще се случи.

— Че защо не? — гневно ѝ отвърна Квинт.

Настъпи неловко мълчание.

Суниатон прочисти гърлото си.