Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
Отметна глава и изрева:
— Атака! За Ханибал и за Картаген!
Хората му изреваха нестройно, докато приближаваха ошашавените волки, които вече викаха уплашено от перспективата да бъдат нападнати от две страни. Изведнъж тревогата на враговете се засили още повече и Бостар се озърна през рамо. Със задоволство видя, че палатките на волките горят. Скутариите изпълняваха дословно заповедите му.
Настаналият смут помогна изключително за намаляването на картагенските жертви. Воините бяха много по-загрижени да пазят гърба си, отколкото да се целят в безпомощните войници в лодките. Лошата им дисциплина и паниката обаче не им помогнаха особено и срещу войниците на Бостар. Волките запращаха безредно и рано копията и стрелите си и те почти не успяваха да стигнат до предните редици на копиеносците. Само двайсетина души бяха паднали на земята, преди да са стигнали до подходящото разстояние.
Бостар нареди на войниците си да хвърлят копия. Масовият залп изобщо не можеше да се сравнява с жалките усилия на диваците. Стотици копия описаха дъги във въздуха и се стовариха върху неподготвените волки, повечето от които не носеха доспехи. Това причини тежки загуби на противника. Писъците на ранените и умиращите само засилиха страха и объркването на врага. Бостар се разсмя, когато си помисли колко е великолепен планът на Ханибал. В един момент волките очакваха безпроблемно клане, а в следващия бяха атакувани в гръб, а лагерът им гореше.
Точно тогава първите картагенски лодки стигнаха до брега. Водени от генерала си, десетки скутарии и цетрати скочиха в плитчините. Свирепите им бойни викове бяха последната капка за ужасените волки, които не издържаха, обърнаха се и побягнаха.
— Мечове! — извика доволно Бостар и поведе хората си да завърши изтребването. Реката бе тяхна и това доказваше, че боговете продължават да се усмихват на Ханибал и войската му.
Всичко приключи само за четвърт час. Стотици волки лежаха мъртви или умиращи на земята, а разбитите оцелели се спасяваха в гората. Ескадрони кресливи нумидийци вече ги преследваха. Малцина от бегълците щяха да останат живи, за да разказват за засадата, помисли си Бостар. Но някои щяха да го направят и легендата за прекосяването на Ханибал щеше да се разпространи. Подобни кървави уроци бяха като обсадата на Сагунт. Те пращаха ясно послание на околните племена, че съпротивата срещу картагенската войска може да доведе само до едно. До пълно поражение. На Бостар му се искаше същото да се отнася и за римляните, макар да знаеше, че тези надежди са напразни.
Изпълнил задачата си, той спря хората си и тръгна да търси Ханибал. Междувременно брегът беше почернял от пехотинци, прашкари и конници. Офицери викаха гневно в опит да строят пръснатите отряди. Реката беше осеяна с лодки, плаващи в двете посоки. Гигантската задача по прехвърлянето на десетки хиляди мъже и огромни количества запаси през Родан беше в ход.
Бостар вървеше между войниците и се оглеждаше за семейството си. Сърцето му подскочи от радост, когато видя Малх. Сафон стоеше до него. Бостар се поколеба и после откри, че изпитва облекчение, че вижда брат си. Изпита благодарност. Независимо как се бяха разделили, кръвта не ставаше на вода.
Нещата ще се оправят, каза си Бостар, вдигна ръка и извика:
— Татко! Сафон!
Бързо стана ясно, че на Суниатон ще му трябват месеци да се възстанови — стига, разбира се, раните му изобщо да заздравееха. Ханон изобщо не беше сигурен, че това ще стане. Приятелят му със сигурност вече нямаше да бъде годен за бой. Нямаше съмнение, че Суниатон ще куца до края на живота си. Но поне беше жив, както си повтаряше постоянно Ханон.
Той кимна и се усмихна, като се мъчеше да не обръща внимание на негодуванието, което гризеше радостта му след спасяването на Суниатон. Беше се провалил, защото приятелят му не беше във форма да пътува сам и сигурно никога нямаше да бъде. Ханон стана раздразнителен и необщителен, започна да прекарва много време извън колибата, далеч от Суниатон. Това го караше да се чувства още по-зле, но когато се връщаше с твърдото намерение да се извини и виждаше как приятелят му куца с импровизираната патерица, гневът му винаги се завръщаше.
На четвъртия ден двамата имаха неочаквано посещение от Квинт и Аврелия.
— Всичко е наред, няма новини от Капуа — каза Квинт, след като слезе от коня.
Ханон се отпусна мъничко.
— Тогава какви новини носиш?