Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Иновацията поражда взаимозависимост
Какво добавя иновацията към живота на хората? Смятам, че голямата тема на човешката история е засилващото се специализиране на производството, комбинирано с повишеното разнообразяване на потреблението. Постепенно все повече стесняваме продукцията – наричаме я работа, – за да станем все по-разнообразни в потреблението. В сравнение с фермер, който работи, за да задоволи нуждите си, повечето съвременни хора имат не толкова разнообразна работа, но много по-разнообразен живот. Това е в контраст с други животни, които консумират само произведеното. През историята икономическите спадове – от разрухата на Римската империя до Голямата депресия – се характеризират с уклон към по-пълно самозадоволяване на потребностите. И обратното, икономическият възход от изобретяването на земеделието до мобилния интернет се съпровожда от повишена взаимозависимост и сътрудничество, идващи от продаването на специализирани услуги и купуването на всичко останало: работим едни за други. Иновацията позволи стесняването на „работата“ и разширяването на всичко останало. На базата на това е резонно да очакваме, че ще се наложи нещо ново, което засилва специализирането на производството или разширява разнообразието на потреблението, а нещо, което ни връща към самодостатъчността няма да бъде прието.
Чакай малко, чувам, че казвате: нима Интернет не направи тъкмо обратното? Вместо пътническа агенция да резервира полетите ни, сега го правим сами. Вместо да диктуваме на машинописка, сами използваме клавиатурата. Ами, ако се замислим, това е гледната точка на горната средна класа, която има достъп до неща като пътнически агенции и секретарки. Интернет ни даде пътнически агенции като уеб сайтове, даде ни „секретарки“ под формата на текстообработващи програми с проверка на правописа, форматиране и графики.
Ето защо днес за разлика от преди век е трудно да различим един плутократ в тълпата, както посочва икономистът Дон Будро. Когато следващия път отидете на ресторант, обърнете внимание на човека на съседната маса. Дали той, или тя е милиардер? Надали, но можете ли да сте сигурни? Няма бодигардове, отвън не е паркирана лимузина, няма емблема на частен реактивен самолет на сакото. Голяма работа, това са все луксозни глезотии. Ами нещата от първа необходимост? Дали той, или тя има по-хубави зъби? А по-дълги крака? По-голяма обиколка на талията? По-скъпи дрехи? По-малко дупки на панталоните (днес е по-скоро обратното!)? Всичко това щеше да е вярно преди два века, но не и днес. Богаташите използват подобни на нашите телефони, същия интернет, същите тоалети, ходят в същите супермаркети. За повечето хора в западните страни по-голямата част от неравенството – макар и не на сто процента – се свежда до лукса, а не до нещата от първа необходимост. Това е по-вярно, отколкото в миналото, когато бедните често са умирали от глад или от студ и са нямали достъп до елементарни удобства като светлина. Ето защо богатите обичат да говорят за вино и недвижимо имущество, две форми на лукс, където само небето е границата на различията, а не за панталони и книги, които може да си позволи почти всеки. Иновацията е постигнала това чрез повишаването на производителността на труда, а оттам и общия жизнен стандарт.
Иновацията не създава безработица
Страхът, че иновациите унищожават работните места, има дълга история, която датира още от генерал Лъд и капитан Суинг в началото на 1800-те години. През 1812 г. лудитите започнали да чупят рамките на становете в протест срещу въвеждането на нови машини в текстилната индустрия, като почерпили вдъхновение, а и прозвището си от вероятно апокрифната история на някой си Нед Лъд, който уж направил същото през 1779 г. През 1830 г. в протест срещу условията в земеделската индустрия разбунтували се работници започнали да горят купи със слама и да чупят вършачки под митичното ръководство на водач на име капитан Суинг. Това също бил протест срещу ефекта от машините върху препитанието. Икономистът Дейвид Рикардо бил „убеден, че подмяната на човешкия труд с машини често вредял на интересите на класата на работниците“. Навлизането на машините съвсем не довело до ширеща се бедност в селските райони. Заплатите на заетите работници дори се повишили, а излишъкът от човешка сила бързо бил усвоен от новите работни места в градовете, създаващи стоки за хората с по-солидни доходи.