Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Тя се облегна на стената до съда със светената вода. Както обикновено, сивеещата й коса беше сплетена и тя носеше старо синьо поло, което миришеше на пот. Грис пъхна палци в задните джобове на изцапаните си джинси.
— Няколко пъти осиротявах — каза тя. — А да си сирак, означава да си роб. Спомените ти дават някаква сигурност, знаеш кой си и къде отиваш, или къде не отиваш. Без тях ти си предоставен на милостта на първия човек, който се появи и те нарече „дете мое“. Не сте ли съгласен? — Тя чакаше Кварт да кимне и той го направи. — Когато защитаваш спомените си, защитаваш свободата си. Само ангелите се радват на лукса да бъдат зрители.
Кварт си мислеше за доклада за Грис Марсала, който беше получил от Рим, и който сега лежеше на бюрото в хотела. ( Някои части бяха подчертани с червено. Беше влязла в религиозен орден на осемнадесет години. Учила архитектура и изящни изкуства в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, после преминала специализирани курсове в Севиля, Мадрид и Рим. Блестяща академична биография. Седем години преподавателка по изкуство. Четири години директорка на религиозен университетски колеж в Санта Барбара. Прекарала криза на личността със здравословни усложнения. Освободена за неопределено време от ордена. В доклада не се споменаваше дали е изкарала курсове по компютър.
Кварт погледна монахинята. Навън, на площада, светлината се засилваше и ставаше горещо. Беше благодарен на хладината в църквата.
— Значи вашите възстановени спомени ви задържат тук.
— Повече или по-малко. — Грис Марсала се усмихна тъжно, загледана във военния медал, привързан към сватбен букет, между даровете, сякаш се чудеше кой ли е държал тези цветя. — Футуристите — каза тя — смятаха, че Венеция трябва да бъде взривена, за да се унищожи модела. Това, което приличаше на претенциозен парадокс тогава, сега се превърна в реалност в архитектурата, литературата… И в теологията. Събарянето на градове е пример за крайност, брутален начин за ускоряване на нещата. Има и по-изтънчени пътища.
— Вие и останалите не можете да спечелите тази битка — каза меко Кварт.
— Аз и останалите? — Монахинята беше изненадана. — Ние не сме клан или секта. Ние сме просто хора, които са се събрали около тази църква, всеки по своите лични причини. — Тя поклати глава — това беше очевидно. — Вземете отец Оскар.
Той е млад и намери кауза, в която да се влюби. По същия начин това можеше да бъде жена или либералната теология. Колкото до дон Приамо, той ми напомня за онази прекрасна книга, „Пролетното приключение на Лопе де Агире“ от Рамон Сендер, който ни изнасяше лекции в университета. Това е историята на един дребен, суров конкистадор, който куца от старите си рани и винаги ходи в броня, независимо от жегата, защото не вярва на никого. И отец Феро като него се бунтува срещу неблагодарния далечен крал и води своята лична битка. Не е ли забавно? Кралете пращат хора като вас да затварят или екзекутират хора като Агире. — Тя въздъхна и замълча за момент. — Предполагам, че това е неизбежно.
— Разкажете ми за Макарена.
Като чу името, Грис Марсала погледна внимателно Кварт. Той издържа на погледа й.
— Макарена — каза тя — защитава своите спомени, няколко сувенира, сандъка на пралеля си и книгите, които е чела като дете и са я белязали дълбоко. Тя се бори с онова, което в ефекти на веселие нарича „ефекта Буденброкови“, усещането за един умиращ свят, изкушението да се наредиш при парвенютата, за да оцелееш. Отчаянието на разума.
— Продължавайте, моля ви.
— Няма много за разказване. Вие сам можете да го видите. — Грис Марсала посочи през вратата към огрения от слънце площад. — Тя наследи един свят, който вече не съществува, това е всичко. Още едно сираче, вкопчено в руините.
— И каква роля играя аз във всичко това? — Той съжали веднага, щом го каза, но тя изглежда не го намери за странно.
— Не знам — сви рамене. — Вие сте свидетел. — Тя се замисли за миг. — Те всички са толкова самотни. Мисля, че искат да разберете или по-скоро онези, които са ви изпратили, да разберат. Точно като Агире, който дълбоко в себе си иска кралят му да го разбере.
— Ами Макарена?
Грис Марсала разглеждаше раните по кокалчетата на Кварт.
— Макарена ви харесва — отвърна тя простичко. — Искам да кажа като човек. Не съм изненадана. Не знам дали го усещате, но вашето присъствие в Севиля носи по нещо на всекиго. Предполагтам, че тя се опитва да ви прелъсти по свой собствен начин. — Тя се усмихна като палаво момченце. — Нямам предвид физически.
— Това притеснява ли ви?
Монахинята с любопитство го изгледа.