Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Гавира остана невъзмутим.
— Не.
Мазно и търпеливо, Бонафе осветли банкера: „Картухано“, църквата и прехвърлянето на земята. Енорийският свещеник, един съмнителен индивид, в конфликт с архиепископа на Севиля и обект на дисциплинарно наказание или нещо гакова. Два нещастни случая, които може би не са такива. Специален пратеник от Рим. Красивата му съпруга или бивша съпруга, дъщеря на херцогиня Ел Нуево Естремо. Тя и този свещеник от Рим…
Той спря, забелязал израза на Гавира. Банкерът, бесен, пристъпи към него.
— Добре, значи разбирате — каза Бонафе. — Казвам ви всичко това, за да получите представа — заглавия на първа страници, корица. Ще публикуваме историята следващата седмица. Затова вашият коментар ще бъде много важен.
Банкерът остана неподвижен и мълчалив. Бонафе леко се усмихна, очаквайки отговор. Накрая Гавира каза:
— Искате да ви кажа всичко за случая?
— Точно така.
Перехил мина наблизо. На Гавира му се стори, че по лицето му се изписа паника при вида на Бонафе и се изкуши да повика Перехил и да го пита дали той е виновен за присъствието на журналиста. Но моментът не беше подходящ за разправии. Всъщност му се искаше да изрита навън този дебел дребосък.
— И какво ще получа за това, че разговарям с вас?
Усмивката на Бонафе беше безочлива.
— Ще контролирате информацията. Ще представите вашата версия на историята. — Журналистът многозначително замълча. — Можете да ни спечелите на своя страна, ако разбирате за какво говоря.
— А ако не коментирам?
— Е, тогава е друго. Ние така или иначе ще пуснем статията. Ще пропуснете добра възможност.
Сега беше ред на Гавира да се усмихне заплашително, усмивката, която му беше спечелила прозвището „Акулата“.
— Това ми звучи като заплаха.
Бонафе поклати глава, без да разбира значението на усмивката му.
— Господи, не. Просто ви казвам как стоят нещата. — Подпухналите му малки очички светеха от алчност. — Играя честно с вас, господин Гавира.
— И защо постъпвате така?
— Ами… не знам. — Бонафе приглади измачканото си сако. — Може би защото имате добър обществен имидж. Нали знаете „Млад банкер налага нов стил“ и тъй нататък. Изглеждате добре на снимки, дамите ви харесват. С други думи, личността ви осигурява добри тиражи. Вие сте на мода и моето списание може да ви помогне да останете на мода. Представете си го като начин да подобрите рейтинга си. Колкото до съпругата ви…
— Какво за съпругата ми?
Гавира буквално изплю думите, но Бонафе изглежда не забелязваше опасните признаци.
— Тя също изглежда добре на снимки — каза той и спокойно срещна погледа на Гавира. — Макар да мисля, че онзи бикоборец… Е, с това е свършено. Сега наред е свещеникът от Рим… Знаете за кого говоря, нали?
Гавира мислеше бързо. Трябваше му само седмица, след това нищо нямаше да има значение.
— Да, разбирам — каза той. — И колко ще ми струва това подобряване на имиджа?
Бонафе вдигна двете си ръце и събра пръсти като за молитва.
— Мислех — каза той успокоен и доволен — за едно подробно интервю по въпроса за църквата. Обмяна на мнения. После… не знам. — Той намигна на банкера. — Може би ще искате да инвестирате в пресата.
Перехил отново мина наблизо. Гавира забеляза, че помощникът му става все по-неспокоен. Банкерът се усмихна.
— От известно време аз инвестирам в пресата — каза той. — Но досега не ми се беше налагало да се занимавам с хора като вас.
Журналистът доби самодоволен вид на съзаклятник. И Гавира си помисли, че Онорато Бонафе беше точно от типа мазни нищожни хорица, които по филмите успяват да си изпросят смъртта.
— Това, което ме очарова в Европа — каза Грис Марсала, — е дългата й история. Идваш на място като това, поглеждаш пейзажа или се облягаш на някоя стара стена и всичко е пред теб. Твоето минало, твоите спомени, самият ти.
— Затова ли сте обсебена от тази църква? — попита Кварт.
— Не само от тази църква.
Бяха в портика пред фигурата на Исус с истинската коса и прашните оброчни дарове, висящи по стената.
— Може би трябва да сте американец, за да разберете — каза след малко монахинята. — Там понякога имаш чувството, че всичко това е било построено от странни, извънземни хора. После един ден идваш тук и разбираш, че то е част от собствената ти история. Че посредством своите предшественици ти си сложил тези камъни един върху друг. Може би затова много от моите сънародници са омагьосани от Европа. — Тя се усмихна на Кварт. — Завиваш зад някой ъгъл и внезапно си спомняш. Мислел си, че си бил сирак, но се оказва, че не си. Затова не искам да се върна обратно.