История на Втората световна война
- Автор: Лиддел Гарт Бэзил Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на Втората световна война». Краткое содержание книги:
Накратко казано, японците започват войната с голямо общо преимущество, особено по отношение на качеството. В началната фаза единствената опасност за тях е възможността от бърза намеса на американския Тихоокеански флот, но те предотвратяват тази опасност с нападението срещу Пърл Харбър.
Допълнителен фактор, който значително влияе върху съотношението на силите, е разузнаването. По принцип японците са добри в това отношение, което се дължи на продължителното и внимателно предварително проучване на районите. Съюзниците обаче имат едно голямо преимущество и то е, че американците са дешифрирали японския дипломатически шифър през лятото на 1940 г. (заслуга на полковник Уилям Ф. Фридман). От този момент нататък всички секретни съобщения на японското външно министерство и на командването са достъпни за американците и по време на преговорите преди войната те знаят какви са последните предложения на Токио още преди да им ги представят. Само точната дата и оперативните подробности на нападението не са съобщени на японския посланик в САЩ. Въпреки че америкаците са заварени неподготвени в Пърл Харбър, фактът, че са запознати с японския шифър, е голямо предимство и то става още по-значително, когато се научават да го използват по-добре.
Японската стратегия се определя от двойна цел — отбранителна и нападателна, която трябва да й осигури нужните количества петрол да победи Китай и да го лиши от нужните му за продължаване на съпротивата доставки. Японските лидери поемат риска да предизвикат Америка — сила с много по-голям потенциал, окуражени от развоя на събитията в Европа, където Оста вече доминира почти над целия континент, а Съветска Русия е така притисната от нападението на Хитлер, че едва ли би могла да се намеси в Далечния изток. Японпите смятат, че ако осъществят мечтата си да изградят отбранителен пръстен около Алеутските острови на север и около Бирма на юг, САЩ, след като напразно полагат усилия да го пробият, ще се примирят с японските завоевания и с установяването на тяхната Голяма източноазиатска сфера на просперитет.
Планът, в общи линии, наподобява идеята на Хитлер за установяване на отбранително-нападателна бариера от Архангелск до Астрахан, която да зат-варя и да пази азиатската граница.
Първоначално японският план предвижда да се завладеят Филипините, след което да се изчака американският опит за връщането им, който е вероятно да бъде извършен през островните територии, докато те съсредоточат собстве-ните си сили, за да го отблъснат. (Според триетапния военен план японците планират да завършат завладяването на Филипините за 50 дни, на Малайзия — за 100 дни и на цялата Холандска Източна Индия — за 150 дни.) Обаче през август 1939 г. адмирал Ямамото, страстен поклонник на самолетоносачите, е назначен за командващ японския флот. Той прозорливо предвижда необходимостта от незабавна и изненадваща атака, която да парализира Тихоокеанския флот на Съединените щати, който определя като „кама, насочена към гърлото на Япония“, и да забави контрадействията на американците. В щаба на японските военноморски сили се съгласяват с известни съмнения и неохотно с този аргумент. Проблемът за началото на атаката се усложнява от разликите във времето (когато в Хавай е неделя, 7 декември, в Малая е понеделник, 8 декември). Обаче е постигната договореност всички главни операции да започнат между 17,15 и 19,00 часа по Гринуич и всички да бъдат извършени рано сутринта местно време.
От американска страна отдавна се смята за политически неизгодно да бъдат изоставени Филипините, но надделяват доводите на военните, че е невъзможно тези острови, които се намират на 8000 км от Пърл Харбър на Хавай, да се защитават успешно. Затова планът предвижда да се поддържа само военно присъствие на укрепения полуостров Батаан, на остров Лусон, близо до сто-лицата Манила. Обаче през август 1941 г. планът е променен и е взето решение да се задържат всичките Филипински острови.
Един от факторите за тази промяна е натискът, оказван от генерал Дъглас Макартър, който е военен съветник на филипинското правителство от 1935 г., а в края на юли 1941 г. е отзован от активна служба в американската армия и е назначен за общ командващ в Далечния изток. Високото мнение на президента Рузвелт за преценките на Макартър личи от факта, че той продължава четиригодишния мандат на Макартър като началник на щаба на американската армия с още една година. Друг фактор е убеждението на президента Руз-велт, че тъй като Германия е ангажирана във войната с Русия, той може да си позволи да възприеме по-твърда линия спрямо Япония, като наложи петрол-ното ембарго. Третият фактор са оптимизмът, подхранван от големия обсег на бомбардировачите В-17, и надеждата, че те ще нанесат ефикасен удар не само върху Формоза, но и срещу самата Япония. Преди обаче многобройните бомбардировачи В-17 да подсилят въздушните сили във Филипините, Япония нанася своя удар. Освен това в американския Съвет на началник-щабовете не гледат сериозно на възможността японците да нападнат Пърл Харбър.