Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
Така че мебелите бяха на път за дома. На път за дома бяха и рентите. А Дюбюс щеше доста годинки да погние в Нюгейт. И от тази вест мисис Смитърз просто не преставаше да кудкудяка от удоволствие. Всичко се нареждаше. Райдър се чувстваше страхотен късметлия. Бе проявил глупост и безотговорност, но въпреки всичко се спаси — значи чудният шербруковски късмет не беше го изоставил.
Всички селяни арендатори дойдоха да му се представят и той искрено се изненада от себе си, когато изпита истинско удоволствие да отдели време на всеки един от тях, да си поприказва за нуждите му, за добивите му, за стремежа му всичко отново да тръгне по реда си…
С известно удивление осъзна, че въпреки разрухата, до която бе докарал нещата поради отсъствието си, все пак си е един щастливец. И сега се стремеше да оправи всичко. Писа на брат си, обясни подробно какво се е случило, разказа му за първия сблъсък на Софи с Мелисанда, която, честно казано, ставаше една все по-приемлива жена. В един момент дори предложи да надзирава излъскването на новите сребърни съдове, които Тони им бе купил от магазина на мистър Милсън в Ливърпул.
Във вторник следобед се застуди, небето се навъси. Нежно заоблените хълмове навяваха такова спокойствие, че на Софи й се прииска да има малко повече време просто да поязди наоколо и да се полюбува на гледката. Но се налагаше да отиде до манифактурния магазин в Лоуър Слотър. Имаше още страшно много работа, но на нея това й харесваше. Яздейки, тя си тананикаше, мислеше си за Джеръми и се чудеше кога ще дойде да живее при тях.
И точно в този момент, насред път, тя се оказа лице в лице с лорд Дейвид Локридж. И двамата се зяпнаха.
— Боже мой! — рече той. — Ти ли си това, София Статън-Гревил? Аа, ами да, ти май се беше омъжила за оня приятел Шербрук, нали така беше?
Софи можа само да кимне. Лорд Дейвид присви очи:
— Омъжила си се за него, нали? Или си му временна любовница, а?
— О, не — отвърна тя.
Той се разсмя и смехът му прозвуча отблъскващо:
— А искаш ли да знаеш още нещо, скъпа ми София? Тук, съвсем наблизо до Ъпър Слотър, живее Чарлз Грамънд. Бяха ми казали, че заминал някъде из колониите, май за Вирджиния, но там не му харесало, така че се върнал тук. Има някаква сестра на баба му, която ги издържа — него, мораволиката му жена и четирите му сополиви деца. И бил влязъл в правия път, защото иначе лелята щяла да го лиши от наследство. Не е ли това една приятна изненада за теб? Да имаш за съседи двама от някогашните си любовници, а?
— Трябва да вървя — отвърна Софи и стисна юздите на Опал.
— О, няма да ми избягаш. Имаме да обсъждаме толкова много неща, нали така, Софи? Аз, разбира се, ще поговоря с Чарлз — чудя се какво ли ще каже той. Разбираш ли, сгоден съм за едно тукашно момиче. Толкова е богата, че дори и на мен ще ми трябват поне десет години, за да пропилея състоянието й. Така че ще трябва да си поприказваме с Чарлз и да вземем някакво решение. А ти, моето момиче, си затваряй устата, за да не съжаляваш — и ти, и оня твой съпруг.
Точно в този миг Софи си спомни какво й каза привидението — че дори когато те се появят, всичко ще се оправи. Това ли бе имала предвид Невестата-дева? И ако беше така, как можеха нещата да се оправят? Вече нищо нямаше да може да се оправи.
Мълчаливо гледаше как Дейвид Локридж препуска по пътя си. После отиде да даде поръчките си. И когато си тръгна, собственикът на манифактурния магазин, мистър Мълиган, поклати глава — горкият мистър Шербрук, рече си той, оженил се е за малоумна. Колко жалко за него.
Щом се върна в Чедуик Хауз, тя се качи в господарската спалня, която двамата с Райдър бяха променили изцяло — боядисаха стените в бледожълто, а на пода поставиха обюсонски килим в кремаво и бледосиньо. Доближи се до вече кристално чистия прозорец и погледът й се зарея над прясно окосената източна ливада. Толкова беше красиво… Изглеждаше като в градините на Едем. Това беше нейният дом. Но много скоро вече нямаше да бъде… Бавно, много бавно тя падна на колене, приведе се, закри лице с длани и се разрида.
Мисис Чивърз, новоназначената икономка, се постара да замълчи и хукна да търси господаря. А Райдър, който бе твърдо убеден, че мисис Чивърз не е разбрала какво точно прави Софи, все пак веднага отиде при нея, но замръзна на прага и внезапно обзет от страх, се вторачи в жена си.
После пристъпи към нея и почти изкрещя:
— Софи, какво по дяволите става с теб?
Тя подскочи като ударена и го погледна. Господи Боже! Какво да му каже? Че вече всичко е свършено? Че името на Шербрукови скоро ще бъде опозорено, и то по нейна вина? Божичко! Да, Райдър за малко да изгуби мебелите си, но тя донесе на семейството му много по-голямо поражение.