![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Червеникаво-оранжевите петна бяха наредени в строга геометрична система като безкрайни колони бойни кораби. Хари подозрително ги наблюдаваше, докато пилотът не ги нарече „двуизмерни обезцветявания“. Нищо повече.
Станцията продължи напред сред мъглявата степ и Хари скоро разбра, че в скалата има дупка — широка, колкото да пропусне Пътя и от двете му страни да остане достатъчно място за разузнавателната платформа или малък кораб.
— Струва ми се, че тук някой е използвал енергийни оръжия — замислено измърмори пилотният режим.
Хари видя, че отворът е бил допълнително разширен. От назъбените му краища пълзяха пукнатини. Сред мъглявите цилиндри бяха пръснати парчета от стената.
— Глупаци! Корабът им е бил прекалено голям, за да влезе. Затова вместо да се помъчат да открият метафора, която да ги вкара вътре, те просто са взривили отвора!
Той поклати глава. Бе опасно да се опитваш да променяш със сила Е-пространството. Далеч по-добре беше да си вършиш работата, като следваш странните му закони.
— Очевидно се е случило преди година, когато големият съд е преследвал по-малкия. Искаш ли да включа на наблюдателен режим, за да разбера какви видове оръжие са използвани?
Хари отрицателно поклати глава.
— Няма време. Явно си имаме работа с идиоти… или фанатици. И в двата случая това означава неприятности.
Той се вгледа в заобикалящия Пътя мрак. Несъмнено отворът в скалата представляваше поредната входна точка. Когато влезеше вътре, метафоричните закони отново щяха да се променят.
Уер'К'кинн нямаше да го одобри. Нищо не можеше да гарантира, че Хари ще успее да се върне обратно. Основната му задача бяха камерите.
След продължителна пауза — прекарана най-вече в типично неошимско почесване, — Хари изсумтя и взе решение.
— Влизаме — нареди той. — Приготви се за символна промяна! — Неошимпанзето се върна на командното си кресло и закопча ремъците. — Затвори щорите и…
Курсивното „П“ се завъртя по-бързо.
— Предупреждение! Нещо приближава към нас!
Хари се огледа наоколо. Отвесната скала препречваше половината от зрителното му поле. От другата страна се простираше сияещата тръба на Пътя, която продължаваше назад сред мъглявите кактуси, чак докъдето му стигаше погледът.
Като подръпваше двата си палеца, той си спомни първото правило за оцеляване в Е-пространството. Когато се съмняваш в нещо непознато, незабавно се скрий и разбери какво представлява, преди то да разбере какво представляваш ти.
— Идентификация? Можеш ли да определиш откъде идва? Пилотната програма се поколеба само за миг.
— Обектът е неизвестен. Приближава се от вътрешността на преходната зона.
От тъмната пещера пред него! Това изключваше възможността да се скрият вътре. Хари отчаяно затърси изход.
— Трябва да се махнем оттук — измърмори той. — Но къде да отидем?
— Не мога да отговоря, освен ако не сме в състояние да летим. Успя ли вече да измислиш начин, Харви?
— Не, не съм. Върви по дяволите!
— Обектът е съвсем близо.
Хари отпусна ръце върху страничните облегалки. Бе време да опита нещо, каквото и да е.
— Иди до стената!
Станцията реагира с енергично препускане. Хари пъхна ръце и крака в ръкавите за ръчно управление и извика:
— Аз поемам!
Когато платформата стигна до отвесната скала, той протегна напред два от кокилестите крака и залепи широките им стъпала за гладката повърхност.
Хари затаи дъх…
После — съвсем естествено, сякаш беше специално конструирана за тази цел, — станцията започна да се изкачва по стената.
Дневникът на Алвин
Трябва да побързам с бележките си. Нямам време да ги изглаждам. Не мога да моля пишещото устройство да поправя граматиката ми или да ми предлага интересни думи. Вече сме на борда на една от тенанинските лодки и трябва да излетим след по-малко от мидура. Искам да свърша колкото мога по-скоро, за да оставя копие на „Стрийкър“.
Разбирате ли, искам Джилиън Баскин да запази втория екземпляр, защото нямаме представа дали това наше малко пътуване ще завърши благополучно. Пращат ни с надеждата да останем в безопасност, докато „Стрийкър“ е изправен пред опасност, с каквато никога не се е сблъсквал. Но положението може да се промени. Ако сме научили нещо по време на приключенията си, то е, че не можеш да приемаш нищо за даденост.
Така или иначе, доктор Баскин ми обеща нещо. Ако „Стрийкър“ оцелее, а ние не, тя ще се погрижи дневникът ми да бъде публикуван на Земята или някъде другаде. Така даже да загина, поне ще съм истински писател. Хората ще четат написаното от мен — след векове и навярно на много различни планети.