Самотникът и лилията
- Автор: Робинсън Даян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:
— Влез в мен! Трябва да те имам в себе си, Люсиен!
Този вик беше едновременно и молба, и молитва за наслада.
С разтърсващ стон той влезе в нея, устните му се сведоха над нейните. Те се съединиха, за да достигнат едновременно върховното удоволствие.
— Дори сега не мога да се отделя от теб, моя красива Карес — прошепна той, като се повдигна, за да не й тежи, но без да излиза от нея.
— Малката смърт, която настъпва при разделянето след любовта — прошепна тя, усмихвайки се тъжно с навлажнени от емоции очи.
— Да, малката смърт — въздъхна той и се отпусна по гръб върху възглавницата. Протегна ръка и я привлече към себе си.
Тя се сви до него, с глава върху рамото му. Изтощение обхвана и двамата. В тихото пристанище на прегръдката му, тя можеше да отдъхне. Демоните от улицата и от собственото й съзнание бяха изтласкани от съединението на телата им.
Бруно и Бланш спяха само на няколко стъпки един от друг, пред загасващия огън. Навън дъждът можеше да бушува безспир, вътре в спалнята цареше сигурност и топлина, осигурени от взаимното им присъствие.
Призори Карес се бореше с мъглите на своите кошмари. Тя тичаше през блатата, обкръжаващи Сан Рьогре, преследвана от някакъв невидим ужас. Задъхваше се, мускулите й крещяха за отдих, докато стигна до нещо, което в мъглата приличаше на къща, на убежище. Още едно свръхчовешко усилие и тя излезе на открито. Когато стигна до малката бяла постройка, видя, че е мраморна гробница, гробницата на Аурора Сент Амант. По някакъв начин виждаше буквите, издълбани в мрамора, дори и в мъглата. Навсякъде около нея витаеше ужас, без надежда за бягство. Тя потъваше, потъваше в нещо, което търпеливо е чакало нейното завръщане.
Задъхана, Карес се изправи в леглото, а сърцето й туптеше толкова силно, че можеше да го чуе. Люсиен все още спеше дълбоко, обърнат на другата страна. Тя притискаше лицето си с ръце и тихо повтаряше: — Това бе само сън!
Постепенно възвърна самообладанието си и установи, че откъм двора се долавя някакъв шум. Портата се бе отворила, скърцайки върху пантите си. Това, че чу този звук, означаваше, че дъждът е спрял.
Карес видя, че през френските прозорци, се промъква сивата светлината утрото и се измъкна от леглото. Беше уплашена. След такъв кошмар, повече не можеше да заспи. Тя взе халата си от леглото и потъна в кадифената му топлина.
Отиде до прозореца и погледна към двора. Вече беше почти светло. Някаква фигура се движеше към жилищата на прислугата. Заставайки плътно до прозореца, за да вижда по-добре, Карес установи, че е жена, обвита в кадифена пелерина с цвят на аметист. След като жената стигна до стълбите, водещи към жилищата на прислугата, тя спря за момент и се заслуша в нещо. След няколко секунди се обърна и се заизкачва по стълбите. В този момент качулката на пелерината се смъкна и откри бяла, напудрена перука, със забодени в нея букетчета теменужки и проблясващи дълги, аметистови обеци. След това фигурата се скри от погледа на Карес, изкачвайки се по стълбите.
Тя стоеше и продължаваше да гледа към двора, където мъглата все още се криеше в ъглите на оградената със стена градина. Леден страх обхвана сърцето й, а стомахът й се сви в конвулсия. Сложно фризираната перука, както и обеците й бяха познати. Беше ги видяла в Сан Рьогре, в стаята на Аурора. „Името й е Аурора“ — беше казала дамата на бала. Какво или кого видя тя, облечен в дрехите на мъртвата жена? Възможно ли бе да е Доминик? „Тя има дом при семейство Сент Амант, независимо от странностите й“, бе казал Люсиен. Но в студената светлина на зората Карес усети, че старите подозрения се връщат обратно. Ще бъде ли Доминик все още добре дошла, ако се докаже, че участва в такъв ужасяващ маскарад?
Карес погледна през рамо към Люсиен, който спеше спокойно, и потрепери. Възможно ли е мъж, убил жена си, да почива толкова спокойно? След това се обърна пак към мястото, където видя промъкващата се фигура, и друга смразяваща мисъл преряза като нож сърцето й. А ако гробницата в блатата е празна? Какво ще стане, ако Аурора е жива?
22.
Във въздуха се усещаше дъх на пролет. Карес се сбогуваше с Люсиен при портата на двора. Губернаторът беше свикал в замъка си. Върховния съвет и в такъв чудесен ден Люсиен реши да върви пеша.
— Предай почитанията ми на Соланж и на губернатора — каза му Карес — И им благодари, че са толкова загрижени за здравословното ми състояние.
Дълбоки трапчинки се появиха на бузите й като се усмихна на съпруга си, който иронично разтегна устни, преди да я целуне за довиждане.
Тя стоеше до отворената врата и наблюдаваше елегантната му фигура, която се отправи надолу по „Рю дьо Шартр“. Бяха изминали три дни от катастрофалното соаре и ужасните преживявания в мъглата на същата улица. От тази нощ до сега Карес не бе напускала дома си. Люсиен изпрати известие на Соланж, че жена му се е почувствала зле, което я е принудило да напусне соарето, без да се сбогува. В отговор Соланж изпрати кошница с плодове, внесени от Сент Доминго, с пожелания за бързо оздравяване.