Самотникът и лилията
- Автор: Робинсън Даян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:
— Чух, че има нова последователка на вуду в града. Говори се, че дори някои от френското общество посещават ритуали й и търсят съветите й. Смятат я за отлична чародейка. Познаваш ли я?
Карес питаше, без да отклони поглед от това каменно лице.
— Да не би да се нуждаете от услугите на магьосницата, мадам?
В наблюдателните очи на жената просветна искрица интерес.
— Не, но искам да знам името й — настоя Карес.
— Ако искате да я посетите, аз ще бъда много щастлива да ви придружа — отговори Доминик безучастно.
— Името!
— Тя има няколко имена, мадам — каза Доминик.
— И едно от тези имена е Аурора, нали? — попита Карес с още по-твърд глас.
— Има много неща, свързани с вуду, които не разбирате, мадам, но ще се радвам да ви науча — каза меко тя и се приближи. — Знам, че това ще ви заинтригува, след време. Вие сте белязана, ето тук.
Тя застана до Карес, протегна ръка и докосна бенката над устните й.
— Заедно бихме били по-силни, от която и да е магьосница в Сент Доминго. Присъединете се към мен! Нека бъда ваша учителка, ваша водачка!
Погледът на самурените й очи беше странен и се впиваше хипнотично в смаяния взор на Карес.
— Аз… аз не искам такава сила.
Карес заекна, спъвайки се пред магнетичните очи. Тя знаеше, че жената се опитва да преодолее съпротивата й и, че има странен план, който засягаше и двете.
— Говорите така, защото никога не сте опитвали.
Доминик произнесе това със сладък тон с акцента на Сент Доминго. Настоятелният й поглед не се отделяше от бледото, нервно лице на Карес.
— Вие се страхувате от силата му. Това е разбираемо и показва вашата интелигентност. В началото тя също се страхуваше, но впоследствие това й донесе голямо успокоение.
— Кого имаш предвид? — попита Карес, но дълбоко в сърцето си тя знаеше името.
— Тази, която беше вашият двойник, Аурора Сент Амант — произнесе Доминик, без да мигне и без да отклони погледа си от очите на Карес.
— Аз не съм нейният двойник. Никога не съм познавала тази жена — изрече Карес с пресъхнали устни.
— Но вие толкова приличате на нея. По-красива сте, но това е поради силата ви. — Доминик продължи да разтакава напрежението. — Аурора се страхуваше от всичко. Тя се зае с вуду от страх. — Устните й се отпуснаха, докато говореше за мъртвата жена. — С вас ще бъде различно. Вие ще дойдете при мен като ученичка, със силата си, а не от страх.
— Не желая да имам нищо общо с практикуването на вуду, Доминик. Ако ще бъдеш икономка тук, бих искала да нямаш нищо общо с вуду заниманията — отговори й Карес с най-твърдия глас, който успя да излезе от гърлото й.
— Не вие избирате вуду, то само ви избира — изсъска тя, като за момент омраза разкриви хубавите й черти. — Но вие ще разберете това навреме и тогава ще молите за помощта ми, както направи Аурора.
Доминик вдигна високо и гордо глава и погледна Карес, като че ли тя бе малко дете.
Къщата изглеждаше толкова празна, толкова тиха, че Карес чуваше ударите на сърцето си, преминаването на кръвта през вените й, докато водеше безшумната битка на волята с елегантната Доминик. Жената притежаваше един от най-силните характери, с които някога се бе срещала.
Острото чукане по тежката входна врата разпръсна магията, в която Доминик изглежда бе оплела Карес. Когато тропането се повтори, тя каза на икономката:
— Моля, отиди да провериш кой е. Предполагам, че Паскал помага на Раймонд в конюшнята.
— Разбира се, мадам.
Доминик се обърна с изражение и маниер на почтителна прислужница.
Карес изпусна въздишка на облекчение, когато жената излезе от салона, за да отвори вратата. Тя погледна към ръцете си и видя, че треперят. Скри ги в гънките на роклята и се опита да си възвърне самообладанието. Да се справи с Доминик щеше да бъде много по-трудно, отколкото си мислеше. Жената изглежда си имаше план и сила на волята, за да го осъществи. Тя почувства надигащ се яд към Люсиен, че я постави в такова положение. Защо той не искаше да види Доминик такава, каквато всъщност беше, а се осланяше на спомени от детството? Тогава гласът в нея й напомни, че може би има друга причина за неговата снизходителност към икономката.
— Не, няма да ме отпратиш, Доминик — познат мъжки глас гърмеше от фоайето.
— Какво има? — попита Карес от вратата на салона, доволна, че ужасните й мисли бяха прекъснати.
— Скъпа, толкова се тревожех! — извика Филип, преминавайки покрай Доминик.
— Защо не си на събирането на съвета? — изненадано попита Карес.
— Извиних се и си тръгнах рано — каза той, като сви рамене, с което показа, че не отдава значение на събирането. — Толкова се безпокоях за теб, скъпа — той вдигна ръката й до устните си за поздрав.