Самотникът и лилията
- Автор: Робинсън Даян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:
Затвори портата с въздишка и тръгна обратно към къщата. Тихата им идилия беше към своя край и то толкова скоро. Действителността още веднъж се натрапи в живота им с известието от правителствената сграда, че се свиква спешно Върховния съвет тази сутрин. Последните три дни бяха рай, кратък втори меден месец. Не допускаха посетители. Дори Филип бе отпратен след кратко обяснение, че Карес е напуснала балната зала поради заболяване. Той не повярва на Люсиен, тя ги чу да се карат. Филип настояваше да види Карес. Когато му бе отказано, той изхвърча от къщата и блъсна входната врата.
Когато Люсиен се качи горе, тя не коментира това, което бе чула. През тези няколко скъпоценни дни искаше да се изолира от света и проблемите. Съмненията и подозренията, свързани с Люсиен, бяха погребани от магията на магнетичното му присъствие. Тя не желаеше нищо да ги изкарва на повърхността. Въпреки че знаеше, че живее в измислен рай, тя не искаше да се тормози с тях. По този повод се въздържа да спомене за странната фигура, която бе видяла на двора призори. Това тя искаше да разбуди сама, без Люсиен. Той все още пазеше в тайна работата си за губернатора дьо Водрюл и не се знаеше кога пак ще замине от Нови Орлеан. Нищо не трябваше да смущава краткото време, което имаха заедно, разбира се. Не и спор, засягащ Доминик.
Предметът на нейните разсъждения се появи на вратата на кухнята. Доминик носеше кошница в ръка и изглежда се бе запътила към открития пазар, разположен по дигата.
— Преди да тръгнеш, Доминик, бих искала да поговорим — извика й Карес — Ще бъда в салона.
Тя почувства върху себе си погледа на жената, докато вървеше към вратата, отворена, към централния хол.
Застанала пред камината в салона, Карес се загледа в портрета на майката на Люсиен, трагичната Габриел. Тя ли бе наистина причината за властта, която имаше Доминик? Тази сутрин Люсиен се обърна към икономката, давайки й отпечатаните от Водрюл хартии, които щяха да служат за валута в колонията. Когато Карес го прекъсна и му каза, че като господарка тя предпочита да пазарува, той изглеждаше изненадан.
— Разбира се, щом така искаш, скъпа, но Доминик познава пазара и знае какви продукти да купува. Готвачката се нуждае от специални билки и ароматични подправки, а ти може да не ги разпознаеш — продължи той.
— Аз пазарувах, докато те нямаше и бих желала да продължа — отвърна решително Карес със стоманено изражение в обикновено топлите си очи. — Запозната съм с подправките, които изисква готвачката.
— Разбира се, щом така искаш, но вземай със себе си Доминик или Паскал. Не е безопасно сама жена да се движи по улиците, без да я придружава слуга. Могат да те сметнат за някоя от жените на доковете. Нови Орлеан винаги е бил корумпиран, но откакто Водрюл и Соланж започнаха да управляват, атмосферата стана още по-отровна. Преобладава мнението, че всичко е позволено, че всичко и всеки може да бъде купен до най-високото стъпало — каза й той, а в очите му се четеше отвращение от всичко това.
— Ходи, ако искаш, но за сигурност вземай Доминик или Паскал — продължи той, докато пиеха сутрешното си кафе. — Но, скъпа, мисля, че днес не трябва да излизаш. Предполага се, че още се възстановяваш от болестта. — Той се усмихна. — Соланж ще бъде изненадана да види, че изглеждаш така добре, ако те срещне на пазара.
— Да, прав си — капитулира Карес с гримаса. — Днес може да отиде Доминик, но утре ще я придружа. Можеш да кажеш на губернатора, че се възстановявам бързо.
Разглеждайки красивото, но не съвсем нормално лице на Габриел, Карес изпита раздразнение. Тази жена бе превърнала в ад живота на съпруга си и бе причина синът й да бъде потаен и предпазлив във взаимоотношенията си. След това Карес почувства, че не е права да обвинява бедната жена за нещо, което не е могла да контролира. Габриел не е била виновна за лудостта си, но колко ли съдби е засегнала и наранила.
— Искахте да говорите с мен, мадам. — Тихият глас на Доминик я стресна.
— Да, отнася се за нещо, което чух и което видях в неделя призори — каза тя, наблюдавайки жената за някаква реакция. Такава нямаше.
— И как мога да ви помогна, мадам?
Гласът на Доминик бе студен и учтив, лицето й — непроницаема маска.