![Снежната кралица [The Snow Queen-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/5/8/snezhnata-kralica-the-snow-queen-bg-download.jpg)
Снежната кралица [The Snow Queen-bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица [The Snow Queen-bg]». Краткое содержание книги:
— Видях те да говориш с него отвън. — (Видяла? Джеруша почувства моментно объркване; опита се да прикрие обхваналото я раздразнение.) — Все още ме посещава от време на време. Мисля, че са малко хората, с които може все още да разговаря. Радвам се, че говори с теб.
Джеруша продължи да мълчи.
— Кажи ми, командир… и ти ли съжаляваш за настъпилите в него промени, както и аз? — Тя пренебрегна мълчанието на Джеруша.
Джеруша не отговори на въпроса. Само докосна с пръсти бръчките на собственото ся нездраво лице.
— Доколкото мога да преценя, изглежда не е остарял дори с един ден. — И може би не е, дявол да го вземе.
— Но той е, той… — каза мрачно майсторката. — Той е остарял със сто години, откакто дойде в Карбънкъл.
— Не сме ли острели всички ние? — Джеруша се протегна и колебливо взе от полицата едно малко пластмасово шише със сънотворно лекарство. После взе още едно. Неочаквано се сети за майка си.
— Капки за сън, нали?
— Да. — Джеруша кимна.
— Усещам по миризмата. — Жената се намръщи. — Взимала съм ги. Страдах от ужасно безсъние, преди да ми сложат зрителни сензори. Какво ли не опитах. Без зрение губех представа за ден и нощ… а и не съм добре настроена на ритъма на Тийумат. Всъщност предполагам, че никой от нас не е. Всички ние сме чужденци тук.
Джеруша вдигна поглед.
— Предполагам, че е така. Никога не съм разглеждала нещата от тази гледна точка. Може би в това се състои и моят проблем. Където и да отида, навсякъде съм чужда. — Тя се чу да казва високо онова, което трябваше да таи дълбоко в себе си. Поклати глава и престана да се безпокои. — Колкото повече искам да спя, толкова по-малко ми се отдава. Спането е единственото ми удоволствие в живота. Бих могла вечно да спя. — Тя се обърна, опита се да мине покрай жената и да отиде до продавачката при вратата.
— Така няма да решиш проблема си, командир Палу Тийон. — Майсторката на маски застана на пътя й. Джеруша я погледна и усети как краката й омекнаха.
— Какво?
— Капките за сън. Те само утежняват проблема. Те те лишават от сънища. Всеки понякога трябва да има сънища, иначе ще страда. — Тя протегна ръка към шишетата, взе ги. — Намери по-добро решение. Това ще премине. След време всичко преминава.
— Това ще трае цяла вечност. — Почувства как ръката й отстъпи и върна шишетата на рафта.
— Умно решение. — Майсторката на маски се усмихна и сякаш надникна в нея.
Джеруша не отговори, дори не беше сигурна какво трябва да отговори.
Жената най-после се отмести и отстъпи назад към рафтовете. Джеруша излезе, без да купи нищо, без да продума на продавачката.
Защо я послушах? Джеруша седеше неподвижна, подпряна на лакът върху ниската кушетка. Имаше усещането, че обвити в памук вейки пълзят неумолимо от дланта й към китката, от китката към рамото. Винаги, когато влезеше тук, сякаш я обземаше някаква парализа, която унищожаваше способността й да действа, да реагира, да съществува, да мисли. Тя гледаше как се движи секундната стрелка по стерилния циферблат на часовника, вграден в кристала на стерилната геометрична форма от празни полици, обхванали като паяжина далечната стена на стаята. О-о, богове, как й беше опротивяла гледката на тази стая, всеки безжизнен сантиметър от нея… Беше точно такава, както при заминаването на Лускед, същата фасада, отделяща нейните обитатели от вечната реалност на града, който ги заобикаляше.
Бяха променили начина на живот на кареумовци с угнетяващо старание; една превзета, префинена и бездушна имитация на начин на живот, който тя намираше за непонятен и непривлекателен. Патината на нейните собствени ценности почти не я променяха.
Тази стая беше свързана с мрачни спомени… част от нейното бреме, от нейното наказание. Тя би могла да отвърне на удара, да изчисти този мавзолей от болезнени реликви и да ги замени с нови и живи неща… можеше дори напълно да се отърве от него, да се върне в нейния стар, тесен апартамент в Лабиринта. Но винаги, когато свършваше дневната си работа, се връщаше тук и отново не правеше нищо. Защото какъв беше смисълът? Беше безполезно, безнадеждно… безнадеждно… Тя вдигна сключените си ръце до устата и стисна силно устни. Те те наблюдават, престани…
Джеруша се изправи и отпусна надолу ръце. Наклони глава, така че качулката на кафтана да падне върху лицето й. Шпионите на кралицата, очите на кралицата бяха навсякъде, тя беше сигурна в това. Чувстваше техните нечисти ръце навсякъде, където отидеше; във всичко, което вършеше. В стария си апартамент беше свободна да бъде човек, свободна да бъде личност, да живее според наследените традиции, свободна, ако иска дори да се съблече гола, така както можеше да върши това на нейния собствен свят, така както правеха хората от нейния свят от столетия. Но тук тя винаги беше изложена на присмех от страна на кралицата, не смееше да изложи себе си, физически или душевно, на невидимото презрение на бялата вещица.