Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Тя упорито поклати глава.

— Тогава си помисли какво би могла да направиш, за да й се отплатиш! — Той чакаше да види въпрос в очите й. — Не допускай тъгата ти да се превръща в раздразнение. Ти каза, че една сибила те е посъветвала да се върнеш в Тийумат. Ти знаеш защо ти го е казала.

— Да помогна на Спаркс. — Тя проследи линията на неговия поглед на север. Жена само на един мъж… Вятърът подхвана косата й като крило на птица и я повдигна над раменете. Тя отметна с ръка млечнобелите кичури от очите си.

— Само винтче в една по-голяма машина. Умът на сибилата не изпраща съобщения през половината галактика за утеха на разбито сърце. Твоята съдба е определена да изпълни много по-важна мисия. — Той изведнъж спря и я погледна.

— Аз… аз зная. — Тя движеше крака в заплитаща се трева, неочаквано изплашена. Сянката й приличаше на облак, който гледа към лицето на земята. — Сега разбирам това — промърмори тя, но в сърцето си знаеше, че нито напълно го разбира, нито пък истински вярва. — Но не зная защо да го правя, ако не помогна на Спаркс. Някой ми каза да дойда… но не ми каза всичко.

— Какво научи на Кареумов, което не знаеше тук?

Тя погледна нагоре, трепна.

— Научих… какво значи да си сибила. Научих, че на Кареумов има неща, които имаме право да притежаваме и тук, но не ни се позволяват. — Тя почувства как гласът й стана студен като вятъра. — Аз разбрах в какво вярваше Елзевир и защо… Всичко това е част от мен. Никой не може да ме накара да го забравя. Аз искам да променя нещата тук. — Очите й се взираха в хоризонта на север. — Но не зная как.

— Ще намериш начина, когато отидеш в Карбънкъл.

Тя отново го погледна.

— Миналия път, когато говорехме за това, ти въобще не искаше да отида там.

— Аз все още не искам. Но кой съм аз, за да споря със съдбата? Моят баща ме учеше да вярвам в прераждането… че онова, което сме на този живот, представлява награда или наказание за онова, което сме вършили през предишния си живот. Ако исках да се държа като философ, щях да ти кажа, че когато Елзевир умря, нейният дух се е преродил в теб там, в морето. Една морска промяна.

Тя затвори очи, чувствайки как думите му вършат своето. Най-после се усмихна и отново ги отвори.

— Мироу, питал ли си се някога кой си бил преди? И дали ако бяхме родени със знание за онова, което трябва да вършим вместо да пълзим сляпо чрез покаяние, нещата щяха да бъдат по-различни?

Той се засмя.

— Това е въпросът, който щях да задам на теб, сибила.

Сибила. Аз отново съм цяла. По-цяла. Свещена… Студеният въздух пареше гърдите й. Тя натисна мястото под парката, където беше скрит трилиственика. Отново гледаше към Карбънкъл, изпълнена с копнеж да зърне онова, което беше там. Наближаваше последният Фестивал, когато премиер-министърът ще дойде за последен път. Тя почувства как любопитството й се възбуди при мисълта, че той я следваше дотук от Кареумов. Но ще трябва да минат две седмици преди корабът на търговеца да я вземе и да я закара в Карбънкъл. Само две седмици и тя ще научи… При тази мисъл усети сърцето си да тупти в гърдите й, без да знае дали изпитва нетърпение или страх.