Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Муун се чувстваше наранена и озадачена, докато в екраните на кораба не започнаха да доминират Близнаците. И тогава най-после тя разбра, че Елзевир очакваше това: готвеше се за края, който ще дойде с новото начало на Муун.

Пелена от облаци закриваше от погледа им морето, докато слизаха все по-надолу и по-надолу, гмуркайки се през сапфирените горни слоеве на атмосферата. Скоро… скоро ще се измъкнат от облаците, скоро ще видят целта, дългата начупена линия на западния бряг, където се намираше плантацията на Енгенит… ще видят Карбънкъл.

Светкавица от синьо-бяла светлина раздра небето пред тях и ослепи Муун. Металният търбух се разтърси, зъбите й затракаха. Тя изхленчи в почуда: бяха атакувани!

— Богове! — Извика Елзевир с глас, който изразяваше по-скоро гняв, отколкото отчаяние. — Засечени сме. Никога няма да…

Около тях се чу друга експлозия, последвана от миг тишина. Наруши я радиотелефона:

— Предайте се или ще бъдете унищожени. Държим ви на прицел. Нямате никакви шансове. Загубвате… — Третата експлозия не позволи да се чуе какво бяха загубили, както и въпроса, който изкрещя Муун. Четвъртият взрив показа, че не им остава много време. Таблото с контролни уреди изпращя и този звук отекна във вцепенените им сетива.

— Прекъсване на енергията! — Тя чу гласа на Елзевир. Думите едва достигнаха до съзнанието й през алармения сигнал, който чуваше. Кабината потъна в мрак. Мигащите очи на Муун различиха светлината на въздуха отвън. Безкрайното синьо и бяло на небето бяха заличени, когато се гмурнаха през облаците. Тя се хвана за седалката, броеше всеки удар на сърцето си и разбираше все по-ясно, че е жива.

Изскочиха от облаците така рязко, както бяха навлезли. Най-после тя видя морето да се вълнува под тях. Върху широкото стъкло падаха дъждовни капки и като сълзи размазваха образа на вълните и небето. Все още бяха живи. ЛБ се промуши през електрическата дъга като камък, плъзнал се в безкраен вир. Елзевир и Силки работеха мълчаливо на пулта за управление. Муун също мълчеше — единственото, с което можеше да помогне.

— Сега, Силки, включвай аварийната система…

Опушено-сивият конус над Муун неочаквано отхвръкна и заглуши тревожния глас на Елзевир. Пред тях се откри величествената гледка на издигащата се морска повърхност, ледено-бяла и стоманено-сива. Муун се оказа притисната към седалката като от балон, изпълващ се с въздух, лежеше неспокойна, неспособна да се съпротивлява. След цяла вечност от очакване падащата метална сфера се вряза в стоманеносивата повърхност на морето.

След една друга кратка вечност конусът се сви и опушеният търбух се повдигна. Муун свали предпазните колани, измъкна се напред и застана между седалките. Сивият екран все още проблясваше над седалката на Силки. Той тръсна глава и се огледа объркан. Далече пред тях морето се разбиваше в пристанището с яростен грохот. Под краката им се олюляваше корпусът на ЛБ, а воят на разярената вода ехтеше около тях.