![Снежната кралица [The Snow Queen-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/5/8/snezhnata-kralica-the-snow-queen-bg-download.jpg)
Снежната кралица [The Snow Queen-bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица [The Snow Queen-bg]». Краткое содержание книги:
— Силки, погледни ги! Ако можех макар за един час да сменя кожата си с твоята…
— Ти искаш да се върнеш обратно в морето, след като само преди две седмици те измъкнах изпод леда посиняла и тракаща от студ? — Енгенит я погледна изненадан и възмутен. — Мисля, че след всичко това имаш някакво умствено увреждане.
Тя поклати глава.
— Не… не е това. Богиньо, дано това никога не се повтори! — Тя се обърна и разтри мускулите на ръката си през дебелата парка. Спазмите от нейната хипотермия28 бяха разтеглили всичките й мускули и я бяха накарали да се чувства объркана и отслабнала. Сега, когато отново можеше да мисли и да се движи, тя всеки ден се разхождаше в компанията на търпеливия Енгенит и натоварваше всички мускули. — През целия си живот съм смятала, че моят род принадлежи на Морето. Но да принадлежиш истински на Морето, така както принадлежат нимфите, е нещо друго. — Тя млъкна.
Нимфите приключиха своя танц и изчезнаха под водата. После, съвсем близо пред дока, изведнъж се появиха три стройни глави със струяща по тях вода. Техните грациозни шии се извиха назад като носена от вълните морска трева, очите им от полиран черен кехлибар бяха насочени към нея. Защитните мембрани се плъзнаха над повърхностите от обсидиан29. Покритите им с пера вежди стояха изправени и им придаваха учуден вид. Нимфата в средата беше тази, която я бе държала като собствено дете сред морето.
Муун се наведе над парапета и протегна ръка. „Благодаря ти! Благодаря ти!“, тихо шептеше тя, изпълнена с признателност. Една подир друга нимфите се издигаха от водата, допираха се до дланта на ръката й и отново се гмурваха.
— Правят го така, сякаш разбират. — Тя се изправи, усещайки как студът хапе мократа й ръка. Сложи ръкавица и бръкна в джоба си.
— Може би те наистина разбират. — Енгенит се усмихна. — Може би разбират дори, че по някакъв начин са спасили една сибила, а не просто още един нещастен моряк. Никога не съм ги виждал да танцуват така за един непознат. Те са забележителни същества — каза той, като отговори на въпроса в очите й.
— Същества? — Тя разбра колко много бе казал той с една-единствена дума. След спасяването тя бе научила много неща за Енгенит, за неговите отношения с нимфите, за неговото уважение към тях, за неговата грижа за безопасността им. От векове съществуваше някаква форма на общуване посредством знаци и звуци, които се предаваха между нимфата и човека. Това бе насочило нимфите да я търсят в морето и бе довело Енгенит на мястото на катастрофата. Но тя не подозираше. — Искаш да кажеш… човешки същества? — Тя се изчерви и поклати глава. — Имам предвид интелигентни същества като Силки? — Тя погледна лицата на нимфите, после се обърна към Енгенит.
— Толкова ли ти е трудно да повярваш? — отговори той. Беше отчасти въпрос, отчасти предизвикателство. Гласът му я порази с някаква странна сила.
— Не. Но, никога не съм мислила… никога не съм мислила. — Никога не съм мислила, че някога ще срещна чужденец от друг свят. Никога не съм мислила, че той може да не е човек. Никога не съм мислила, че една сибила трябва да отговаря на такъв въпрос. — Ти ме молиш да отговоря? — Гласът й беше висок и напрегнат, тя почувства, че се унася…
— Муун?!
Заспива… Вход.
30
— Какво разказах? — попита тя след това.
— Разказа за нимфите — отговори Енгенит и се усмихна.
Муун повтори думите в ума си. Най-после тя знаеше какво значи да си в Морето цялостно и пълноценно. Не вечно да балансираш по опънато въже между морето и небето, по тънката граница между два свята.
Тя слушаше ритмичното, успокоително налягане на въздуха, който откликваше на всяко искане на белите й дробове, вкусваше с наслада неговата топлина, постъпваща през регулаторната клапа. В далечината безбрежните простори на морето се губеха зад мъгла от пясък. Но тук, в плиткия залив, тя виждаше съвсем ясно съвършената красота на нимфите и на Силки, виждаше техните стройни тела.
— Затова пеете! — Гласът й достигна до тях на крилата на смеха недеформиран, макар че този смях представляваше само облак от мехурчета. Защото не можете да сдържите радостта си. Между вдишванията тя чуваше тяхната песен, която беше чувала само в легендите и сънищата си: букет от свиркания и стенания, и напев от звънчета, въздишки и викове — обезверени и отчаяни отделни звуци, които, обединени в хор, представляваха химн на признателност към Морето-Майка.
Тя знаеше това, макар че не можеше да различи една песен от друга, макар че не беше сигурна, че те имат някакво значение в смисъла на човешките песни. Тя знаеше, защото й бе казано.
28
Хипотермия — спадане на телесната температура под нормалната от прекомерно охлаждане при някои заболявания.
29
Обсидиан — стъкловиден минерал, който се образува при бързото изстиване на лавата и се употребява за дребни изделия; вулканично стъкло.