![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
— Какво има, Ози?
— Може ли да вляза?
— Да. Какво става?
— Остани отвън — рече Ози на Пиртъл. — Ей сега се връщам.
Ози затвори вратата и угаси, лампата във фоайето. Седнаха в тъмната всекидневна, която гледаше към терасата и предния двор.
— Казвай какво има — рече Джейк.
— Преди около половин час получихме анонимно обаждане. Непознат казал, че някой смята да ти вдигне къщата във въздуха между полунощ и три часа. Решихме, че е сериозно.
— Благодаря.
— Поставил съм Пиртъл на предната тераса, а Незбит е в задния двор. Преди десетина минути Пиртъл е видял един пикап да се движи доста странно, но това е всичко.
— Претърсихте ли около къщата?
— Да, няма нищо. Още не са идвали дотук. Но нещо ми подсказва, че този път е сериозно.
— Защо?
— Предчувствие.
— Какво предлагаш? — Джейк сложи пистолета до себе си на кушетката и разтри слепоочия.
— Да почакаме. Това е единственото, което можем да направим. Имаш ли пушка?
— Имам толкова пушки, че да ми стигнат да завладея Куба.
— Защо не я извадиш и не се облечеш? Заеми позиция на някое от онези хубави прозорчета горе. Ние ще се скрием отвън и ще чакаме.
— Имаш ли достатъчно хора?
— Тия ми стигат. Предполагам, че ония ще са един-двама.
— Кои са те „ония“?
— Не знам. Може да са от Клана, може да са някои други. Казва ли ти някой?
Двамата седяха умислени и се взираха към тъмната улица. Виждаха върха на главата на Пиртъл, свил се на люлеещия се стол точно пред прозореца.
— Джейк, помниш ли ония тримата активисти за човешки права, които Кланът уби през шейсет и четвърта? Намериха ги заровени в един насип край Филаделфия.
— Помня ги. Бях дете, но ги помня.
— Никога нямаше да ги намерят, ако някой не бе издал къде са. Тоя някой е бил от Клана. Доносник. В Клана май винаги стават такива работи. Някой отвътре винаги пропява.
— Смяташ, че е Кланът?
— Така ми изглежда. Ако бяха един-двама независими престъпници, кой щеше да научи за това? Колкото повече са, толкова повече шанс има някой да ни изпее нещичко.
— Има логика, но това не ме успокоява особено.
— Е, може и да е майтап.
— Не изглежда много смешно.
— Ще кажеш ли на жена си?
— Да. По-добре да отида сега да й кажа.
— И аз така мисля. Не пали лампите. Може да ги прогониш.
— Бих искал да ги прогоня.
— Аз пък искам да ги пипна. Ако не ги пипна сега, ще опитат пак, а следващия път може и да забравят да ни предупредят.
Карла се облече набързо в тъмнината. Беше обезумяла от страх. Джейк сложи Хана на кушетката в кабинета, тя измънка нещо и продължи да спи. Карла държеше главичката й и наблюдаваше как Джейк зарежда една пушка.
— Ще се кача горе, в стаята за гости. Не пали лампите. Ченгетата са обградили къщата, така че недей да се безпокоиш.
— Недей да се безпокоиш! Ти луд ли си?
— Опитай се да заспиш.
— Да заспя! Джейк, ти не си с всичкия си.
Не чакаха дълго. От наблюдателния си пост в храстите през къщата Ози го съзря първи — една самотна фигура, която крачеше небрежно откъм противоположния край на улицата. Държеше в ръка някаква малка кутия или куфарче. Две къщи преди къщата на Джейк той свърна и пое през градините на съседите. Ози приготви пистолета и голямата палка, наблюдавайки как човекът върви право срещу него. Джейк го държеше в обсега на ловната си пушка. Пиртъл пропълзя като змия по терасата и се шмугна в храстите, готов за стрелба.
Изведнъж фигурата хукна през съседната морава към къщата на Джейк. Внимателно сложи куфарчето под прозореца на спалнята. В момента, когато се обърна да побегне, една огромна черна палка се стовари върху главата му, раздра дясното му ухо на две. Той изпищя и се просна на земята.
— Пипнах го! — извика Ози. Пиртъл и Незбит хукнаха към мястото. Джейк спокойно закрачи надолу по стълбите.
— Ще се върна след миг — каза той на Карла.
Ози сграбчи непознатия за врата и го изправи да седне до стената. Беше в съзнание, но зашеметен. Куфарчето бе почти до него.
— Как се казваш? — попита Ози.
Оня простена, надигна глава, но не отговори.
— Попитах те нещо. — Ози се надвеси над него. Пиртъл и Незбит бяха застанали отстрани с извадени пистолети, прекалено уплашени, за да продумат или шавнат. Джейк се загледа в куфарчето.
— Няма да кажа — бе отговорът.
Ози вдигна палката високо над главата си и я стовари върху десния му глезен. Изпукването на костта бе ужасяващо.
Оня изрева и се хвана за крака. Ози го ритна в лицето. Непознатият падна назад и главата му хлопна в стената. Той се изтъркаля на една страна и застена от болка.