Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
Не беше изминал и шест разтега, и край него заваля дъжд от куршуми.
А какво ли изживяха Пенкроф, сгушен под една канара на островчето, и Сайръс Смит, дописникът, Хърбърт и Наб, които се бяха спотаили в Комините, когато чуха гърмежите на борда на брига! Те се втурнаха на брега с пушки в ръце, готови да отблъснат всякакво нападение.
За тях нямаше никакво съмнение! Пиратите бяха уловили Еъртън и го бяха убили и сега тия мръсници може би щяха да използват нощта, за да слязат на острова!
Половин час измина в мъчителна тревога. Все пак гърмежите бяха престанали, а Еъртън и Пенкроф не се вестяваха. Нима пиратите бяха нахлули на островчето?
Най-после малко след полунощ една пирога с двама души спря на брега. В нея седяха Еъртън, който беше леко ранен в рамото, и Пенкроф, здрав и читав — другарите им ги посрещнаха с отворени обятия.
Всички стиснаха ръката на Еъртън, който не скри, че положението беше много тежко. Пиратите бяха предизвестени. Те знаеха вече, че островът беше населен, и щяха да слязат на брега много на брой и добре въоръжени. Нямаше да пощадят никого. Ако преселниците паднеха в ръцете им, не биваше да очакват никаква милост!
— Господин Сайръс, има ли някаква надежда да се измъкнем от това положение? — запита морякът.
— Има, Пенкроф.
— Хм! Шестима срещу петдесет!
— Да! Шестима!… Без да смятаме…
— Кого? — попита Пенкроф.
Сайръс не отговори, а посочи с ръка небето.
Глава III
Нощта мина спокойно. Преселниците бяха постоянно нащрек и не напуснаха нито за миг поста си в Комините. А пиратите, изглежда, не бяха правили никакъв опит да слязат на острова.
— Ето, приятели, какви мерки трябва да вземем, преди да се дигне напълно мъглата — каза Сайръс Смит. — Тя ни прикрива от очите на пиратите и ние можем да действаме, без да привлечем вниманието им. Най-важното е да накараме тия разбойници да повярват, че жителите на острова са много и че са в състояние да се съпротивяват. И тъй, предлагам ви да се разделим на три групи — първата ще остане тук, в самите Комини, втората ще отиде на устието на Благодарност. А третата, мисля, ще бъде най-добре да иде на островчето, за да попречи или поне да забави всеки опит на пиратите да стъпят на брега. Ние имаме на разположение две карабини и четири пушки. Всеки от нас ще бъде въоръжен, а тъй като имаме достатъчно барут и куршуми, няма да пестим изстрелите. Няма за какво да се боим от пушките, нито пък от оръдията на брига. Какво могат да направят те срещу тия канари? Понеже няма да стреляме от прозорците на Гранитния дом, пиратите няма да се сетят да насочат там своите ядра, които могат да причинят непоправими пакости. Опасното е да не се наложи да водим ръкопашен бой, тъй като разбойниците са много повече от нас. С други думи, трябва да им попречим да слязат на брега, но без да се излагаме. Няма да пестим куршумите. Ще стреляме често и точно. Всеки от нас има да убие от осем до десет души и трябва да ги убие!
Сайръс Смит изложи ясно положението с най-спокоен глас, сякаш ставаше дума за обикновена работа, а не за сражение.
Наб и Пенкроф се качиха веднага в Гранитния дом и донесоха достатъчно бойни припаси. Джедеон Спилет и Еъртън, и двамата много добри стрелци, получиха двете карабини, които биеха на една миля и бяха много точни. Сайръс Смит, Наб, Пенкроф и Хърбърт си поделиха останалите пушки.
Ето как разпределиха постовете.
Сайръс Смит и Хърбърт заседнаха в Комините и оттам можеха да обстрелват голяма част от брега в подножието на Гранитния дом.
Джедеон Спилет и Наб се спотаиха сред канарите при устието на Благодарност — мостът и мостчетата бяха дигнати, — така че да не позволят на пиратите да минат с лодка или да стъпят на срещния бряг.
А Еъртън и Пенкроф напуснаха пирогата във водата и се приготвиха да минат протока, за да заемат всеки поотделно по един пост на островчето.
А в случай че не успееха да попречат на пиратите да слязат на брега или пък ако ги заобиколеше някоя лодка от брига, Пенкроф и Еъртън трябваше да се върнат с пирогата на брега и да се прехвърлят на най-застрашената точка.