Сълзи от злато
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзи от злато». Краткое содержание книги:
— Хората на Хилърт скоро ще влязат в залата. Да се оттеглим на горния етаж — обърна се Максим към приятелите си. — Не унивайте, възможностите ни още не са изчерпани.
Той кимна на Кенет да преведе думите му на готвача и на момчето от обора, а сам се обърна към Елиза, която беше на края на стълбата.
— Скъпа, Хилърт не подозира за плана ми. Ще го победим. Не се страхувай!
Елиза мислено го погали и каза:
— Щом съм при теб, никога не се страхувам.
— Моментът е подходящ да му дадем заслуженото. Вземи момчето, качете се и чакайте, докато дойдем. Няма да трае дълго.
Елиза събра смелост и изпълни нарежданията му. Мъжете заеха позиции и зачакаха щурмуването на вратата. Дитрих, въоръжен с тежък железен тиган дебнеше край стълбите. Джъстин взе брадвата и застана до Максим. Шербърн, Кенет, Спенс, Фич бяха близо до вратата с готови за стрелба арбалети.
Дрезгавият глас на Хилърт се чуваше вече отвън. Той раздаваше заповеди. Малко след това започна щурмуването. При четвъртия удар резето беше разбито. При петия вратата се отвори. Стрели посрещнаха първите стъпили вътре и ги отблъснаха. Следващата група нападатели не се спряха пред това и прескочиха падналите си другари. Максим, който се видя пред четирима наведнъж, отстъпи назад. Най-напористия от нападателите той посрещна с удар между краката и го прободе с меча си. След малко заби острие в следващия и остана срещу двама, но скоро единият от тях падна, пронизан от стрелата на Кенет.
През вратата продължаваха да проникват нови противници и Максим и приятелите му биваха притискани все повече към стълбите. Хилърт стоеше отзад и крещеше заповедите си. Когато един от наемниците, ударен от брадва, се опита да избяга от отражението, крещейки от болка, Хилърт хладнокръвно го довърши с боздугана си, целия в шипове. След това му нанесе последен удар с веригата в лявата си ръка. Беше ясно, че той няма да търпи никакво отстъпление от тук нататък.
Това изглежда предизвика бойната стръв на Джъстин. Той се хвърли към Хилърт с вик, но огромният мъж издържа нападението без да помръдне. Брадвата отскочи от гърдите му. С един замах на ръката той отхвърли младежа и дебелите му устни се разтеглиха пренебрежително. Хвърли боздугана си към мястото, където младият мъж току-що беше стоял, но Джъстин пъргаво му избяга. Едва отървал се, той измъкна оръжието си и замахна към Хилърт. Ватираната му връхна дреха беше разсечена, но отдолу Джъстин се натъкна на метал.
Колкото и да удряше Джъстин, брадвата му все отскачаше от Хилърт. Джъстин се прицели в едно незакрито място, но Хилърт, усетил това, завъртя веригата, обви я около брадвата на младия мъж и му я изтръгна от ръката. Джъстин залитна и Хилърт с все сила замахна с боздугана си. Той улучи рамото му и го запрати в стената. Доволен от делото си, той се опита да избегне тялото на един от своите войници, когото Максим току-що бе промушил.
— Жалък страхливец! — предизвика го Максим, за да му отвлече вниманието от жертвата. — Кога най-после ще се биеш като мъж? Криеш се зад хората си и изискваш от тях смелост, а на тебе тя най-много ти липсва.
Тези хули наистина го накараха да забрави за Джъстин и той незабелязано се промъкна към стълбите. С отскок назад Максим избегна стоварващия се боздуган. Но в същото време той трябваше да се справи и с още петима освен Хилърт. Отстъпвайки към стълбището, Максим с облекчение забеляза, че Кенет и Шербърн вече се притичат на помощ. Кенет грабна един свещник, завъртя го и с невероятна сила го запрати срещу Хилърт. Дебелакът, залитайки, увлече няколко от хората си и заедно се търкулнаха на земята. Това даде на Максим и бойците му време да се качат на горния етаж.
Те изтичаха по коридора и се барикадираха в помещението, където вече бяха другите. Максим опря ухо на вратата, докато чу стъпките им нагоре по стълбите. После отвори тайната врата, без да оставя време на мъжете да се чудят, запали свещ и направи знак Кенет да преведе първо Елиза. Войниците отвън вече блъскаха по вратата.
Максим разтвори всички прозорци, за да ги заблуди. После тръгна след другите по тайните стълби, като внимателно затвори вратата в ламперията.
Всички бяха живи и здрави, поне засега.
Отгоре се чуваше шум, тупуркане и сърдитите викове на Хилърт. Това означаваше, че вратата все още не е поддала.
— Трябва да ги удържи още няколко минути — отбеляза Максим.
Той се обърна към Елиза, лицето му стана сериозно. Хвана ръцете й и каза:
— Сега няма време за обяснение, миличко, но когато стигнем двора, ти с Фич и Спенс трябва бързо да изчезнете. Дитрих и момчето ще ви съпроводят, докато ние тук задържаме Хилърт и войниците му. Еди ще носи и двама ви. Николаус обеща да вземе и конете в Англия.